Няма по-голяма опасност от скуката.

Затова е по-разумно да се хвърлиш в неизвестното.

Разгърни го тук:

Не оставяй аспидистрата да увехне

Издателство

Жлъчен и остро полемичен, „Не оставяй аспидистрата да увехне“ е сред ранните романи на Джордж Оруел, останал незаслужено непознат. Текстът излиза в книга през 1936-а – малко преди началото на Гражданската война в Испания, в която британският автор се включва активно. След тези събития нито той, нито творчеството му някога ще бъдат същите. 

Англия, 30-те години на XX век. Гордън Комсток, беден служител в малка книжарница и автор на една-единствена стихосбирка със заглавие „Мишки“, въстава срещу порочната власт на парите и срещу материалното добруване – резултат на социално робство и компромиси. 

Бунтът на главния герой в „Не оставяй аспидистрата да увехне“ е по-тих, но все така непримирим като в останалите книги на Оруел. Тук е и много по-личен, тъй като сюжетът е вдъхновен от живота на самия автор – на моменти нелек, но винаги дългоко осъзнат. 


„Аспидистрата с многолистните си листа се отглежда грижливо във всеки английски дом като символ на семейното щастие, или по-скоро на еснафското доволство.“


Джордж Оруел (1903 – 1950) е писател, журналист, есеист и поет, оставил ярка следа в литературата на XX век. По време на краткия си, но пълноценен живот той взема участие в Гражданската война в Испания, а през Втората световна война е радиоводещ на предаване по Би Би Си срещу фашизма. Творчеството му е силно ангажирано с различни социални теми. 

Ние, удавниците

Издателство

 

„Това е роман за морето , който на практика е написан в съавторство с великите автори на деветнайсети век – Конрад, Мелвил, Стивънсън... „Ние, удавниците“ е най-добрият роман, който съм чел от години насам.“
Aftenposten, Норвегия

 

Роман с изключителна тежест, амбициозен и красив, от един майстор на разказа на върха на силите си. Това е книга, в която трябва да се плава; тя трябва да се изследва, трябва да се изгубим в нея –но това е също книга, която отвежда читателя, смаян от нейните чудеса, у дома, до сърцето, от което се раждат всички велики истории.
—  Джоузеф О’Конър

 

На първо място това е роман за морето, който на практика е написан в съавторство с великите автори на деветнайсети век – Конрад, Мелвил, Стивънсън... Ние, удавниците“ е най добрия роман, който съм чел от години насам.— Aftenposten, Норвегия

 

Карстен Йенсен ни кани на удивително пътешествие из океаните, една одисея, просмукана с морска пяна и сълзи... Да бъдете в компанията на Йенсен е истински дар.
— L’Express, Франция

 

Тази книга ловко лавира между интимност, проницателност и заразна наслада от сюжетната линия, от великолепните измишльотини, както и от детайлите, стигащи до гротеска... Достоен събрат на Габриел Гарсия Маркес и „Сто години самота“.— Jyllands-Posten, Дания

 

Великолепно допълнение към канона на мореплавателската литература, блестяща нова преработка на една древна тема... страниците искрят от чудно въобразени картини... Езикът е всичко, на което бихте могли да се надявате в един морски роман: стегнат и изчистен, често неочаквано прелестен.
—The Times, Великобритания

 

Карстен Йенсен е без съмнение един от най-вълнуващите скандинавски автори на нашето време. Винаги очаквам книгите му с огромно нетърпение. По мое мнение той е съвършено неповторим разказвач.— Хенинг Манкел

 

Страхотна морска литература. . . оригинална и неповторима.
— Scotsman, Великобритания

 

Каква мощна книга... не ви се иска да я оставите. Обстоятелството, че Йенсен е натрупал толкова познания по морските дела заслужава уважение. Но още по-впечатляващи са знанията му за онова, което движи хората, както мъжете, така и жените –и фактът, че съумява да го предаде по толкова завладяващ начин, печели нашето възхищение. 
— Die Zeit, Германия

 

Един вълнуващ роман от Карстен Йенсен, последната издънка на родословното дърво от автори на мореплавателски саги от Омир до Патрик О’Брайън... Пищен, могъщ и възнаграждаващ роман.
— Financial Times, Великобритания

 

В своя най-амбициозен и успешен роман до момента Йенсен разказва за родния си пристанищен град, в който всички най-стари улици вървят в съвършено права линия право към морето, и го превръща своеобразно въплъщение на ключови  сблъсъци  не само в датската, но и в европейската история и на убежденията, които са ги  породили... Роман, който се издига като планина на пътя ви.
— Independent, Великобритания

 

Суров, пронизителен и колоритен, великолепният мореплавателски епос на Карстен Йенсен вдъхва живот на приключенията на няколко поколения моряци. 
— Metro, Великобритания

 

Пламенна и романтична книга, която обхваща над сто години от датската история –години на война и любов... Огромна е по обем, но обхватът и е още по огромен заради разказваческото майсторство и писателските умения... Този роман е крайъгълен камък в творчеството на Йенсен.— Berlingske Tidende, Дания

 

Карстен Йенсен (1952) е роден в Марстал на датския остров Ерьо. Баща му е моряк от старата школа, капитан на товарно корабче, където като ученик Карстен получава първите си уроци по мореплаване. За разлика от баща си, той обожава да чете и компенсира слабата си физика със самотни интелектуални занимания. След като завършва литературознание в Университета в Копенхаген, започва работа в датския ежедневник „Политикен“ и бързо си създава репутация на социален коментатор с остър поглед за слабостите и грешките на управляващата класа.

Йенсен добива популярност през 90-те години с двата си пътеписа „Видях началото на света“ (1996) и „Видях падаща звезда“ (1997), в които описва срещите си с хора и култури, доскоро затворени за външния свят – Русия, Китай, Камбоджа, Виетнам и Латинска Америка. След още няколко сборника с есета и пътеписи през 2006 година излиза дебютният му роман „Ние, удавниците“, преведен на 20 езика. Книгата е обявена за най-добрия датски роман за последните 25 години в анкета на датския вестник Юландс-Постен (2009).

Освен художествена проза, Йенсен продължава да пише статии, есета и наблюдения по най-парещите въпроси на съвременния свят – като нападенията срещу Световния търговски център, терористичните атаки в Париж и Копенхаген и войната в Афганистан.

Карстен Йенсен е носител на наградата „Улоф Палме“ (2010) – заради това, че „с думи и действия се бори на страната на слабите и в родината си, и по цял свят“, и на датската литературна награда на името на Сьорен Гюлендал (2012).


 

Тежки елементи

Издателство

„Алеко Желязков е великолепно ироничен, като успява да пародира дори и самата си интелигентност, и куп писателски и стилови клишета, и господстващите в социалните мрежи конспиративни теории, и патриотарските настроения, и актуалните новинарски теми, и политическия ни живот.“

Антония Апостолова

 

„Много наука има по тези страници, дори има моменти, в които целият сюжет с героите изглежда само като фон на разчепкването на космологични, философски и социални дилеми, на обследване на различни теоретични посоки на човешкото в миналото, настоящето и бъдещето, в търсенето на тези “тежки елементи”, които са в постоянен полуразпад и на които се градят ценностите на обществото.“

Христо Блажев

 

„Бедният ми филологически мозък се вдлъбна от усилие да проследи всички врътки из вселените, историята, физиката, химията и т.н. все недолюбвани науки, направо се превърна в лъжица за компота от живачни топчета, говорещи, чувствителни радиовълни-съзнания, динозаври, старейшини-вегани, руски олигарси и най-вече черни дупки! Изобилие от черни дупки или само една, която се мултиплицира, знам ли и аз, ноооо, изключително вкусен компот! Признавам!“

Живка Иванова

 

„Сюжетът на  „Тежки елементи” е бурен, богат на елементи и акценти, изненадващи обрати и трансформации. Описани са с една брилянтна лекота, с минимализъм и същевременно с достатъчна детайлност, при това хуморът и иронията са предостатъчни на всяка страница.“

Николай Русиновски

* * * 

Алеко Желязков е режисьор и сценарист на независими видео и ТВ продукции с награди от международни конкурси и фестивали. Основател е на онлайн платформа, в която писатели развиват художествените си герои. Занимава се с екстремни спортове и когато те не са достатъчни да му счупят главата, си я блъска в научни и философски разсъждения – съчетани с любовта да разказва истории и със склонността му да се измъква от задънени улици чрез хумор, те изкристализираха в настоящия роман.

Лавър

Издателство

„Лавър“ на Евгений Водолазкин (род. 1964) е една от най-успешните руски книги на десетилетието, и първи превод на автора на български. Времето в този „неисторически роман“ е накъсано, дори низвергнато, включително посредством езика. Органично са преплетени различни езикови пластове: църковнославянският език с езика на днешния ден, жаргонният с канцеларския език. А главният герой Арсений е средновековен лекар. Лекува болните от чума и ранените, бедните и страдащите, и колкото повече жертва себе си, толкова по-силно укрепва дарбата му. Но възможно ли е любовта и саможертвата да спасят душата на човека?

Тропик на Рака

Издателство

Хенри Милър (1891- 1980) е всепризнат като един от американските писатели с най-мощно влияние. От 1930-а до 1940-а живее в Париж, където създава творби, спечелили му световна слава. Заради дързостта си и еротиката в тях някои, сред които и “Тропик на Рака”, до шейсетте години на ХХ век са забранени в САЩ. Хенри Милър не е просто писател, поет или философ – ¬ той е шемет. New Yorker Хенри Милър няма равен, когато се впуска да разказва. Човек трябва да се върне назад към Марлоу и Шекспир, за да се докосне до сходно богатство и наситеност в образността. Преди него никой не е писал така, може би и занапред никой ще успее да го постигне. Прозата му е е водовъртеж, водопад, вулкан, земетресение... Хенри Милър е олицетворение на литературната енергия. Норман Мейлър Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър.

Лорънс Дъре

Корените на небето

Издателство

„Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион."

Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на всички останали странници, населяващи интригата на този роман, чиито пътища се пресичат в сърцето на Френска Екваториална Африка от началото на 50-те години на XX век. Дузина незабравими образи, излезли от въображението на Ромен Гари и оспорващи си яростно корените, които небето е пуснало в земята, -„така многобройни и безкрайни в разнообразието и красотата си, а няколко (...) така дълбоко прорасли в човешката душа".

„В „Корените на небето" отправих яростен протест срещу поголовното избиване на слоновете, срещу ловците... Ставаше въпрос изобщо за защитата на природната среда - т.е. на нашата свобода."

–Ромен Гари

Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като „екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата „екология".

Снежната пантера

Издателство

Дебненето като облог и като вътрешно приключение,  причакването при минус трийсет градуса на едно легендарно животно, укриващо се по тибетските плата, ето какъв е сюжетът на последната книга на Силвен Тесон «Снежната пантера» с награда Renaudot (2019). Книгата разказва, как една «банда на четирима», съставена от фотограф-натуралист, неговата приятелка, един философ и автора тръгват на път към висините, като основната им цел е да снимат, да удостоят с внимание природата, да събудят надеждите за нейното съживяване, да припомнят колко мимолетна е възхитата от нейната красота. На тези стойности С. Тесон набляга, към тях неотклонно се връща, мечтаейки за отказ от извратения според него прогрес. «Животните са олицетворение на чувствеността, на свободата, на независимостта: на това, от което сме се отказали», пише той.

Пантерата, както езическата мисъл, снове из лабиринта. Неуловима тупти, настроена на вълната на света, празнично накичена. Красотата й светва и угасва в студа. Опъната сред мъртвите неща, тиха и опасна, мъжествена въпреки женското си име, двусмислена като върховна поезия, ненадейна и непридирчива, пъстра, меденозлатиста: такава е пантерата.

На противоположния полюс на консуматорското общество Силвен Тесон отдава чест на самонаблюдението, бавния ритъм, радостта от общуването с природата. Теми в духа на времето. За този географ по образование екологията – като начин на живот, а не като политически лозунг – е единственият възможен начин за борба срещу загрозяването на света. Така Тесон ни предлага учебник по съпротива, настолна книга за живота в съвременния свят.

Силвен Тесон е от авторите, които с всяка своя поредна книга печелят все повече съмишленици, но този път «успехът е действително зашеметяващ. «Снежната пантера» е  преиздадена пет пъти. Как да обясним успеха на един писател движещ се против течението, обикалящ от двайсет години  света? Безумен мечтател, луда глава, самият той отдавна се е превърнал в герой от роман. Макар че неведнъж се е подвизавал по покривите на катедралите, един ден  пада, катерейки се в Алпите по къщата на близък приятел. Със строшен гръбнак, само на 42 години, едва се възстановява и отново поема по света. 

Хладнокръвно

Издателство

„Хладнокръвно“ е забележително произведение, което издига Капоти на най-високото стъпало, може да се каже, на пиедестала на американската литература и дори за писател от неговия ранг се превръща в жалон – всяка негова книга вече ще се съизмерва с „Хладнокръвно“. Произведението е забележително също с това, че се превръща в образец на документално-художествената проза и поставя в световен мащаб началото на нов жанр – true crime. Завладяващият разказ на Капоти навлиза в непознати дълбини на престъпния ум и запознава читателя с психологическите и емоционалните аспекти на безсмисленото избиване на едно семейство в сърцето на Америка.

Баудолино

Издателство



Литературното събитие на годината.
За пръв път на български език.
Най–новият роман на живия класик.

Измислици, които се превръщат в история...
Някъде в южен Пиемонт, там, където години по-късно ще се издигне град Александрия, Баудолино, малко селянче, надарено с богата фантазия и лъжлив език, впечатлява Фридрих Барбароса дотам, че той го осиновява. Баудолино разказва измислици, но като по чудо всичко, което изрича, се превръща в История. По този начин, наред с други неща, той съставя фалшиво писмо уж от отец Йоан, легендарния владетел на християнско царство в далечния Изток, който по късно векове наред е разпалвал въображението на мнозина западни пътешественици. Подбуден от измислиците на Баудолино, Фридрих повежда Третия кръстоносен поход за освобождаване на Божи гроб, но действителната му цел е да стигне до царството на отец Йоан.

Приключенски роман за рицари, история на едно невъзможно убийство, фантастичен разказ за причудливи същества - “Баудолино” е необикновена книга, плод на ерудицията на Умберто Еко и на тънкия му хумор.

Умберто Еко е роден в Алесандрия, Северна Италия, през 1932 г. Преподавател по семиотика и президент на Висшето училище по хуманитарни науки към Университета в Болоня. През 1980 г. дебютира в художествената литература с романа “Името на розата”, последван от “Махалото на Фуко”, “Островът от предишния ден, а сега и Баудолино .
Всеки един от тях е световен бестселър.

Около Исландия за 14 дни

Издателство

Прекарах в Исландия едва шестнайсет дни, но това ми е достатъчно, за да се убедя, че дори да бяха шестнайсет години, не бих могъл да си помисля дори за миг, че я познавам. Защото от малкото, което научих непосредствено от нея, а не за нея, разбрах, че Исландия е непредвидима, винаги е била и такава трябва да остане. Исландия не е богата държава, нито уникален остров, нито има умопомрачителна природа, Исландия е състояние на ума и съвсем съзнателно, без да прекалявам и без да съм изгубил разсъдъка си, мога да кажа, че Исландия е вълшебна страна. Наяве.

Офицер и шпионин

Издателство

Париж, 1895 г. Алфред Драйфус, млад еврейски офицер, току-що обвинен в предателство, е осъден на доживотен затвор на Дяволския остров и е разжалван публично пред огромна тълпа. Сред свидетелите на унижението му е и Жорж Пикар, амбициозният и интелигентен наскоро повишен началник на един от отделите на контраразузнаването, който е намерил „доказателствата”, че Драйфус е шпионирал в полза на Германия. Първоначално Пикар е твърдо убеден във вината на Драйфус, но скоро след като младият евреин се озовава в изолирания си затвор, Пикар се натъква на информация, която го кара да заподозре, че във френската армия все още има шпионин. Уликите за тази злостна измама се натрупват и водят неумолимо към най-висшите етажи на властта. Пикар е принуден да се усъмни не само в делото срещу Драйфус, но и в най-съкровените си убеждения за родината и за самия себе си.

Вдъхвайки живот на скандала, който привлече вниманието на целия свят в навечерието на двайсети век, Робърт Харис ни разказва една история, която звучи изумително актуално и днес - история за лов на вещици, тайни трибунали, неуправляеми разузнавателни агенции, съдбата на доносници - поднесена с дълбок драматизъм и изключително майсторство, което е отличителен белег на всичките му бестселъри.

От Олимп до Тибет

Издателство

„От Олимп до Тибет” е книга с 27 вълнуващи истории за пътешествия до различни точки на земното кълбо, оживели под талантливото перо на пътешественика Симеон Идакиев.

   Пътеписи, събрали тюркоазената красота на Пелопенес и непознатата емоция на Босна и Херцеговина. Разкази за пламенната Испания, закачливата и магична Италия, за вълшебната Португалия и зелената Швейцария. Спомени за темперамента на хората от Централна Америка и шарките на Египет и Мароко. Истории за далечен Китай и легенди от духовното сърце на Хималаите.     

   Потопете се в един свят на магическа красота, на бурни морета и спокойни равнини. Посетете труднодостъпни места и усетете пулса на приключението във всяка от историите от божествения Олимп до величествения Тибет.

Две момичета, два катамарана

Издателство

  Две жени, един мъж и необятната морска шир - хвърлете се с тях сред дълбините и разширете хоризонта на човешкия дух

  Джеймс Уоръм влага огромен ентусиазъм и енергия, както и всичките си спестявания, за да сбъдне мечтата си – да плава през океаните. Въодушевлението, с което реализира идеята си заразява и две жени – Рут и Юта, които с качествата си по нищо не отстъпват пред легендарните мореплаватели. Рут – с вещината си в навигацията и трезвия си поглед към всеки проблем, Юта – с коравия си момчешки дух, с нежната си женственост и детския поглед към романтичното в света. Джеймс Уоръм ги описва и като богини, и като моряци, на които може да се разчита. И най-вече като опора, без която не би се справил в трудните моменти. С тънко чувство за хумор и с голяма доза самоирония, той разкрива дребните или по-сериозни проблеми в този триъгълник и описва как са ги преодолявали с много любов, обединявани от общата мечта.
Тръгнете на морското пътешествие заедно с тези съвременни амазонки, а авторът ще ви срещне и с някои именити свои съвременници и другари по душа – Ханс Линдеман, който поема през Атлантическия океан със своето 17-метрово сгъваемо кану „Клепер“, самотния мореплавател Хенри Уейклам, Бернар Моатесие, автор на книгата „Дългия път“.

  За онези читатели, които са се вдъхновявали от разказите на Джошуа Слокъм, Тур Хейердал, Бенгт Даниелсон и Ерик дьо Бишоп, тази книга ще бъде истинска находка!

  „Учудващо е колко много е събрал авторът в тази наглед малка книжка. В нея Джеймс Уоръм описва пътешествията си с катамараните, които сам строи, в периода от 1955 до 1959 година. Разказва ни за живота си със своите две спътнички и ни прави съпричастни към някои от най-важните събития в живота си. Разкрива онези тънкости в дизайна на многокорпусните яхти, които сам е открил и проверил „от първа ръка“. Описва бита и обичаите по местата, където се отбива по пътя си – дали задълго, или закратко. Споделя наблюденията и възгледите си за нравите, историята, религията, устройството на тези общности. Рисува пред нас с отривисти и ясни щрихи образите на ярките личности, с които го среща случайността. И наред с всичко това успява да предаде живо и интригуващо обаянието на този тип живот – живота на „морските хора“, в съзвучие с ритъма на морето.“

Деница Попова, преводач

Тримата мускетари

Издателство

Младият благородник д’Артанян идва в Париж с голямата си мечта да стане кралски мускетар. Съдбата го въвлича във вихъра на дворцовия живот, където зад кулисите властва кардинал Ришельо. Д’Артанян се впуска в невероятни приключения заедно с Атос, Портос и Арамис, прочути в цял Париж като “тримата мускетари”.
 

Между рая и ада

Издателство

 

В отдалечена част на Исландия едно момче и приятеля му Бард се присъединяват към екипажа на риболовна лодка. В открито море ги изненадва зимна буря и Бард, който е забравил непромокаемата си дреха, унесен в четене на Изгубеният рай, е победен от студа и умира. Смазан от смъртта на приятеля си и от коравосърдечнoстта на рибарите, които се захващат с изкормването на фаталния си улов, момчето напуска селцето, с намерение да върне книгата на нейния собственик. Това, че ще изложи себе си на крайна опасност малко го интересува – той вече е решил да се предаде на смъртта заедно с Бард. Но щом достига града той се потапя в историите и животите на неговите обитатели и решава, че все още е рано да отиде при приятеля си. 

Разположена в началото на XX век, Между рая и ада е съвършено написана, ярка и вечна история, разказана в лиричен стил, а изживяването на читателя е толкова интензивно, колкото са силите, оформящи самия исландски пейзаж. Един изключително вълнуващ роман.

 

За автора и преводача:

Йон Калман Стефансон е роден през 1963 година в Рейкявик. Поет, романист и преводач, той е един от най-изтъкнатите съвременни исландски писатели. Има четири номинации за Литературната награда на Северния съвет, носител е на Исландската литературна награда (2005) за романа си „Лятна светлина и след нея пада нощ“ и на шведската литературна награда на името на Пер Улув Енквист (2011) за „Между рая и ада“. Неговите произведения са преведени на десетки езици.

Стефан Паунов е роден през 1977 година. От 2001 година живее и работи в Исландия, където завършва исландска филология и международен бизнес. В негов превод на български са издадени исландските автори Сьоун, Ейнар Маур Гвудмундсон, Ирса Сигурдардотир и Ойдур Ава Олавсдотир.

 
Отзиви 

„Като перлена мида – блестящо съкровище в груба черупка.“
Der Spiegel

 „Великолепен роман. . . толкова добре написан, така прекрасен, че когато затворите последната страница не може да не си кажете: превъзходна литература.“
Колбрун Бергфиорсдотир

„Истинско откритие, дори бих го нарекъл откровение. . . не ви се ще да губите концентрация и за миг, за да не пропуснете дори и най-дребния детайл.“ 
Жан-Клод Перие, Livres Hebdo

„Изключителен поетичен наратив. . . като дълго дихание от най-съкровените дълбини ан морето.“
Нилс Ал, Le Monde

„Този автор има лиричен, поетичен стил. . . действието е живо и драматично, а читателят изпитва чувството, че е част от него.“
Алана Хопкин, Irish Examiner

„Стeфансон блестящо изобразява непрекъснатата битка на човека срещу неумолимия студ и вятър, като успява да улови емоционалните и физически състояния на своите герои. . . Момчето, чувствително и състрадателно, взема твърде присърце грижите и неволите на хората, с които се среща – фермери, съпруги, деца – и му е прекалено трудно да ги напусне и да продължи нататък. . . [Стефансон] умело обвързва сюжета с момчето, при което неговата история оживява пред нас – спомените за семейството му и болезнената отговорност да живее заради тях, непохватната му схватка с юношеството, навика да изтърсва всяка своя мисъл, добротата му, вярата му в думите и поезията. Той е единственият герой без име – и такова не му е нужно.“
Луси Далас, Times Literary Supplement

„Книга, която дълго няма да ви остави, написана на простичък, макар и понякога философски стил. Разказана е в трето лице, но също и в сегашно време – умел избор, който отразява близостта на животите, които могат да бъдат (и понякога са) отнети внезапно, но също така приближава читателя до героите в процеса на четене. Един истински вълнуващ исторически роман.“
Райън Ейджий, theskinny.co.uk

„Стефансон е романист, който пише поезия – поезия понякога пестелива, друг път епична, придружена от лирични полети на изразността, които внезапно се превръщат в прозаични изявления. Сетивното му писане е наситено с първични емоции и очевидни философски истини, дразнещи и пленителни, над които непрекъснато тегне заплахата да спрат да бъдат вземани насериозно за даденост.“
Себастиан Марек, Iceland Review

„На всяка страница, във всяко изречение се усеща неподправен исландски аромат. Пречистен е дори и самия разказ – на моменти без съмнение изпитвате усещането, че говори колективното „ние“, разказващо от името на мъртвите. Подобно съществование спомага гласът на книгата да бъде едновременно изключително поетичен и литературен, но в същото време и безкомпромисно прозаичен, и винаги в увличащото сегашно време. . . Забележително съдържателно четиво, което може да прекоси на пръсти зрителното ви поле или да се носи бавно, с ледниково великолепие...“
thebookbag.co.uk

„Разположена в началото на XX век, Между рая и ада е съвършено написана, ярка и вечна история, разказана в лиричен стил, а изживяването на читателя е толкова интензивно, колкото са силите, оформящи самия исландски пейзаж. Изключително вълнуващ роман.“
thebooksmugglers.com

„Този роман е един неизлъскан диамант – чете се гладко и е почти толкова поетичен, колкото самия океан, върху който се развива действието. . . Между рая и е универсален разказ за крехкостта на човека срещу чутовната мощ на природата, за устойчивата сила на приятелството и личната воля за оцеляване. Това е един разтърсващ, вечен, напрегнат роман, който заслужава цялото внимание, което получава.“
grapevine.is 

Дилър на реалности

Издателство

Какво би било, ако ви предложат съвършен дигитален наркотик?

В близкото бъдеще няма да има забрани. Потреблението е достигнало предела си, моралът вече не е на мода, религията се е превърнала във фаст фууд. Човечеството е затънало в развлечения, разврат и наркотици. Елитът има нов вид забавление – персонална реалност, в която може да се претвори всяка, най-порочна и престъпна фантазия.

Нов технокулт, творение на тайнствена медийна корпорация обещава на всекиго безкрайни удоволствия и вечен живот в синтезирана персонална реалност. На корпоративния шпионин Золтан Варго е възложена задачата да проникне в недрата на корпорацията, създаваща тези реалности, за да изясни същността на зловещия проект, но самият той се оказва въвлечен в дяволската игра. Порнографският експеримент с милиони хора и стартирането на първата дигитална религия в света рушат всичките му планове и Золтан открива за себе си ужасяваща истина…

 

„Забавен, остроумен и изключително четивен роман. Зловеща сатира на едно уж измислено общество, в което май вече наистина живеем. Книга, която трудно ще оставите. И която често ще си припомняте.“
Иво Сиромахов

„България има нужда от този провокативен и бунтарски роман!“
Радина Кърджилова