The sea is dangerous, the storms are scary - but that’s no reason to stay ashore.

Sail away with our titles.

Гладният прилив

Издателство:

Между морето и бенгалските равнини на източния бряг на Индия лежи огромен архипелаг. Някои от островите са огромни, други – не по-големи от пясъчна дюна; някои са съществували от зората на историята, други са се появили едва вчера. Това е Сундарбан – „красивите земи“. Тук няма граници, които да разделят сладката вода от солената, реката от морето, дори сушата от водата. Приливите навлизат повее от 300 километра в сушата и всеки ден хиляди хектари мангрови гори се скриват под водата, за да се появят отново няколко часа по-късно. От векове насам само хора, отхвърлени от цивилизацията и безнадеждни мечтатели са имали смелостта да свържат несигурното си съществувание с неотстъпчивата кал на тази земя, чиито истински господари са крокодилите и тигрите-човекоядци.

Заселниците на Сундарбан вярват, че всеки, който се осмели да стъпи в безкрайния воден лабиринт без чисто сърце, е обречен да не се върне никога. Пристигането на Пияли Рой, твърдоглава американка с индийска кръв, и изтънчения делхийски бизнесмен Канай Дут е на път да наруши деликатния баланс на местния живот и да задвижи механизма на съдбоносен катаклизъм.

Първата книга на български на един от най-награждаваните съвременни индийски автори Амитав Гхош е пътешествие не само в дебрите на една загадъчна и непозната земя, но и в една далеч по-мрачна и непознаваема джунгла – тази на човешкото сърце.

Амитав Гхош (1956) е роден в Калкута и израства в Индия, Бангладеш и Шри Ланка. Учи в Делхи и Оксфорд, преподава и сътрудничи на много списания. От 1999 г. е преподавател в колежа „Куинс“ в Ню Йорк, а от 2005 г. е гостуващ лектор в Харвардския университет.

Дебютният му роман „Кръгът на разума“ излиза през 1986 г., последван от „Линиите на сянката“ (1988), „Хромозомата Калкута“ (1995), „Стъкленият дворец“ (2000) и „Гладният прилив“ (2004). През 2008 година излиза „Море от макове“ (включена в краткия списък на наградата „Ман Букър“) – първият том от нашумялата трилогия „Ибис“, включваща още „Река от дим“ (2011) и „Потоп от огън“ (2015). Трите книги описват събитията от първата половина на XIX век, непосредствено преди Опиумните войни, проследявайки колониалната история на Азия. Относно трилогията в едно интервю авторът споделя: „Книгите не бяха замислени по този начин, но впоследствие си дадох сметка, че винаги съм се интересувал най-много от това – Бенгалския залив, Арабско море, Индийския океан, връзките и обвързаностите между тези региони“.

Амитав Гхош е автор и на няколко публицистични книги и сборници с есета, засягащи най-разнообразни теми като фундаментализма, историята на романа, египетската култура и литературата. Носител е на една от най-престижните литературни награди във Франция, Prix Médicis étranger, на наградата на Индийската национална литературна академия Sahitya Akademi, на британския приз за научна фантастика Arthur C. Clarke, както и на израелската Dan David Prize за изключителни литературни постижения.

Гхош живее в Ню Йорк със съпругата си Дебора Бейкър и двете им деца, Лайла и Наян.

Бартълби, писарят; Били Бъд, морякът

Издателство:

„БАРТЪЛБИ, ПИСАРЯТ“ е не просто един от най-прочутите текстове на Мелвил. Той е подреждан сред най-забележителните разкази в цялата американска литература, сред най-знаменателните в цялата  световна, пръв кълн на модернизма, скъп текст и за постмодернизма. Според любопитна история Мелвил бил помолен да напише разказ. Той замислил историята за Агата, която дълги години чакала вест от заминалия си съпруг, докато накрая пощенската кутия се разпаднала. Неполучените писма станали център на цялата история, която Мелвил така и не дописал, но пък ги пренесъл по тъжно изящния си начив в края на „Бартълби…“. Историята за човека, който по чуден начин трогва и обърква, е деликатна за четене, лесна за усещане, трудна за забравяне. „Бартълби…“ подсказва странни въпроси: Да не би да се окаже, че за да сме човеци, по-важни са някои свръхпарадоксални наши черти? Че по-важна е самотата, а не заедността? Че по-важно е да предпочетем да не…? *** „БИЛИ БЪД, МОРЯКЪТ“ – историята за съвършения моряк хубавец и за духа, който пребивава в него и гледа през небесносините му очи, за неговата простота, невинност/вина и смърт, за виолетовата страст на Клагарт и за благия разум на звездния капитан Виър – именно тази история е призната за втората по значимост творба на Мелвил. Тя е писана дълго, публикувана е посмъртно и веднага встъпва в канона на шедьоврите не просто на американската, а на англоезичната литература като цяло. Мнозина я смятат за една от най-възхитителните новели, писани някога в западната култура. Създаването й не е било преднамерено и всъщност тръгва от написването на една балада – онази, която сега откриваме в края на книгата. Мелвил се заема да съчини обяснителна бележка към тези стихове, но тя се превръща постепенно в процес, който ще го отведе до десетки страници – книгата, над която той работи през последните години от живота си. Историята на публикуването й е дълга, изследователите според по различни места в нея, съществени или несъществени за удоволствието на читателя. По-важното е, че можем да разполагаме с този текст и да се наслаждаваме на онези бистри или мътни морета от бледа ярост и нюанси на меки копнежи, към които ни води той. Десетилетия наред многозначителната и красива новела, която впрочем е огромно предизвикателство към всеки преводач, неспирно бива четена и човъркана за отваряне с различни тълкувателски ключове от литературни критици, философи, културни теоретици, историци, дори прависти, без да броим филмиранията, театралните постановки, операта на Б. Бритън. Един от най-любопитните е прочитът, който предлага Ив Козофски Седжуик в книгата си Епистемология на прикритостта: да четем „Били Бъд“ в режима на темите забранени/позволени желания и всеки импулс на персонаж в книгата, който би могъл да се нарече желание, да видим и като хомосексуален. А така – да отправяме към „Били Бъд“ всички наши парализиращи културни питания относно възможността желанието да поеме във всякакви, неочаквани дори за самите нас, посоки.

Морска книга

Издателство:

„Мръдни, Ишмаел. Помести се, Йона. Направете място за един разказ за риби, шеговит и фантастичен, странен и меланхоличен, който следва да заеме полагащото му се място сред класическите екзистенциални разкази за обитателите на океанските дълбини.“ — Хамптън Сайдс, автор на „В царството на леда“

„Всяка страница изглежда като шкаф, пълен с рядкости, с изненади, от които ти увисва ченето, с кюлчета мъдрост и дивни прозрения. Възхитително написана и съвършено пристрастяваща.“ — Майкъл Финкел, автор на „Странник в гората“

„Много повече от приключенска книга. Морска книга отдава почит на свирепия Луфутен и островните обитатели, някогашни и днешни. Изящна и интелигентна книга, в която реалност и въображение вървят ръка за ръка.“ — NRC Handelsblad

„Ерудицията на Строькснес, превъзходният му стил и интелигентният му поглед към екологията ни припомнят онези омайни мигове, в които сме гледали филмите на Кусто, преди да се гмурнем в 20 хиляди левги под водата или Моби Дик. В това е чарът на тази вълшебна книга: възрастните, към които е насочена, незабавно са превърнати в деца.“ — Le Figaro 

„Шедьовър, нищо по-малко. . . Привлекателният разказ и композиционните похвати, взаимствани от самата реалност, нареждат Морска книга до класики като Старецът и морето на Хемингуей.“ — Bergens Tidende

„Стрьокснес би искал хората да разберат, че те не просто идват от морето. Те все още са част от него – капчици в огромен океан.“ — The Economist

Морска книга е увлекателен мемоар за риболов на акули зад арктическия кръг, в който Моби Дик се среща с „Моята борба“ на Кнаусгор. Уверена, осведомена, поглъщаща.“ — The Vice Reader

„Пълна до самия ръб със стихове за копнеж по приключенията.“ — DB Mobil Magazin

„Епично риболовно пътешествие, което намотава на макарата очарователни морски легенди. Норвежкият журналист Стрьокснес и приятелят му, художникът Хюго Осюр, тръгват на лов за гренландска акула: огромно същество, често сляпо заради паразитите, които живеят в очите му, и удивително дълголетно (над 400 години). Месото му съдържа токсин, който причинява на онези, които го ядат, „акулено пиянство“: замъглява речта и съзнанието, води до халюцинации и загуба на координация. Двамата прекарват дълги дни сред смайващия пейзаж на архипелага Луфутен. . . в размишления за всичко, свързано с морето – чудати светещи сепии, кашалоти, лудуващи стада от косатки, древни трактати за морски чудовища и истории за жилави островитяни, които се прехранват от морето. Ерудицията на Стрьокснес, пиперливият му хумор и пълната липса на маниерност в прозата му са свеж и увлекателен източник на знания за природата.“ — Publishers Weekly

„Стрьокснес е увлечен от своята акулска треска, а книгата се движи през свят от светлина и мрак, в който акулата се превръща в символична плячка, средоточие на други истории. В интригуващи отклонения в наука и фолклор той разказва за своята любов и своя страх от океана.“ — The Guardian

„Погълнах Морска книга като гладна акула и скоро възнамерявам пак да я захапя. Мортен Стрьокснес е написал класика.“ — Politiken  

„Стрьокснес е примамен от фундаменталното тайнство на морето. Това непознаваемо, необитаемо море. Той иска да се потопи в него, да бъде въвлечен в него. Морска книга е необикновено успешният израз на това желание. Възхитителна, необуздана ода за морето.“ — Het Parool 

„Умението му да съчетава научно с художествено често напомня за Жул Верн. Но в този разказ, в който вълните се сливат с думите, няма нищо старомодно или обърнато към миналото; екологичната нишка, която пробягва през цялата книга, я прави безкрайно актуална.“ — Le monde

„Eдно повествование, съчетаващо история с философия, митология с фолклор, риболовното минало на Норвегия с науката и космоса. . . Този текст отдава почит на морето и е истински зов за съхраняване на екосистемите, които човекът заплашва с безграничното си невежество и на които в същото време разчита толкова много.“ — The Economist

„Уважението към миналото – към изолираните рибарски селца в северна Норвегия и тежкия живот на техните хора – преминава като мощно течение през книгата. Като цяло тонът е бодър, почти бъбрив, което прави историята още по-разтърсваща, когато двамата приятели са на ръба на разрива. . . Тази богата и вдъхновяваща книга достига своята кулминация внезапно и неочаквано и рязко ни изоставя, [с което] ни напомня още веднъж, че улавянето на голямата риба е най-несъществената част от разказа.“ — The Wall Street Journal

„Далечното става интимно, сякаш са ти допрели мобилен телефон до ухото. Прозата му наподобява акула, която окислява кръвта си, като се движи непрекъснато.“ — Göteborgs-Posten 

Морска книга е ерудирана, културна, есеистична творба с автентичен разказ от първо лице, написана с художествен усет, но посветена на реалност, основана върху опита и без художествени добавки – тъкмо обратното, тя изпитва силно увлечение по енциклопедичното. . . Аз съм енциклопедично поразен – и това ме кара да се чувствам добре.“ — Weekendavisen

Старецът и морето / Колекция Хемингуей Т.4

Издателство:

Четете това, което съм написал, и не търсете нищо, освен собственото удоволствие. Намерите ли още нещо, то ще е вашият принос към прочетеното. Аз се постарах да ви дам истински старец, истинско момче, истинско море, истинска риба и истински акули. И ако ми се е удало да го направя достатъчно добре и правдиво, те могат, разбира се, да се тълкуват различно.

—Ърнест Хемингуей

Одисея

Автор: Омир
Издателство:

Трима в лодка (без да броим кучето)

Издателство:

„Трима в лодка“ излиза на бял свят през 1889 г. и вече 120 години, че и повече, тя се издава, преиздава и цитира в цял свят като образец на английския хумор. А всъщност първоначалният замисъл на Джером бил да напише хубав пътеводител за околностите на Лондон. Дори си бил намислил как ще го озаглави – „Повест за Темза“. „Нямах намерение да пиша смешна книга – признава авторът в своите мемоари. - Идеята ми беше да се съсредоточа върху природните красоти на реката и историческите забележителности по нейните брегове, като вмъкна тук-там по някоя забавна случка, за да не натежава текстът. На все не се получаваше. Забавното преобладаваше, то ми се удаваше с лекота. Аз обаче стиснах зъби и успях да изкопча от себе си десетина исторически пасажа и да ги вплета някак си в главите.“ Издателят обаче изхвърлил от текста всичко, което му се видяло „тежко“, и накарал автора да измисли ново заглавие. За много кратко време тиражът на книгата в Англия достига 200 000, в САЩ прехвърля цифрата един милион (макар че Джером не получава и пени от тези продажби, тъй като още не била приета Конвенцията за авторските права), а в Русия успехът е феноменален и само немското издание успява да изпревари като тираж руското. Днес книгата може да се намери на всеки език, който разполага с писменост, и няма момент от появата й досега, в който да не е била в наличност на книжния пазар.

Моби Дик

Издателство:
Моби Дик на Хърман Мелвил е спиращо дъха приключение, което се развива в два плана. Първият е свързан с преследването на огромния бял кит Моби Дик по безбрежната морска шир. Морското страшилище, всяващо страх и ужас у моряците от целия свят, изцяло е обсебило мислите на капитан Ахав, който – след като губи крака си при опит да улови кита – превръща преследването на Моби Дик в цел на своя живот. Не по-малко интересен е обаче и вторият план, същинска философска алегория за мястото на човека в света и приключението, наречено човешко съществуване.Книгата излиза за първи път през 1851 г., но едва двадесет години по-късно за романа започва да се говори като за явление в съвременната литература.Чудесният превод на Невяна Розева и илюстрациите на художника Петър Станимиров правят това издание на Моби Дик литературно бижу, което достойно намира своето място сред останалите заглавия от колекцията „Върхове” на „Изток-Запад”.

Капитан Немо

Автор: Жул Верн
Издателство:
1866 година бе ознаменувана от едно странно събитие, с един необяснен и необясним феномен, който навярно никой не е забравил и досега. Слуховете около това събитие развълнуваха жителите на пристанищните градове и възбудиха духа на населението във вътрешността на континентите, но особено обезпокоиха моряците. Едрите търговци, корабостроителите, капитаните на търговските кораби, собствениците на кораби в Европа и Америка, офицерите от военния флот на всички страни, както и правителствата на редица държави от двата континента се бяха заинтересували извънредно много от странното явление. И наистина, от известно време много кораби бяха срещнали в морето „нещо огромно“ – някакъв дълъг, вретеновиден, понякога фосфоресциращ предмет, далеч по голям и по-бърз от кит....

Старите моряци

Издателство:

В славния бразилски град Баия – благодатно поле, на което се развихря шеметното въображение на Амаду – може да се случи всичко. Възможно е скитник да се разбунтува и да възкръсне от мъртвите, та за сетен път да се повесели с верните си другари и да се надсмее над приличието и здравия разум. Възможно е един капитан далечно плаване, който е купил званието си и никога не е стъпвал на кораб, да докаже истинността на невероятни приключения и разтърсващи любовни преживявания. Бивалици и небивалици, реалност и мистика, екзотика и неповторим колорит на образи и пейзажи причудливо се преплитат в тези две истории от пристанищните кейове на Баия. Защото морето, както казват старите морски вълци, е непресъхващ извор на чудеса, а чудото е неизменен спътник на героите от творбите на неподражаемия маг на словото и разказваческото изкуство Жоржи Амаду.

Между рая и ада

Издателство:

 

В отдалечена част на Исландия едно момче и приятеля му Бард се присъединяват към екипажа на риболовна лодка. В открито море ги изненадва зимна буря и Бард, който е забравил непромокаемата си дреха, унесен в четене на Изгубеният рай, е победен от студа и умира. Смазан от смъртта на приятеля си и от коравосърдечнoстта на рибарите, които се захващат с изкормването на фаталния си улов, момчето напуска селцето, с намерение да върне книгата на нейния собственик. Това, че ще изложи себе си на крайна опасност малко го интересува – той вече е решил да се предаде на смъртта заедно с Бард. Но щом достига града той се потапя в историите и животите на неговите обитатели и решава, че все още е рано да отиде при приятеля си. 

Разположена в началото на XX век, Между рая и ада е съвършено написана, ярка и вечна история, разказана в лиричен стил, а изживяването на читателя е толкова интензивно, колкото са силите, оформящи самия исландски пейзаж. Един изключително вълнуващ роман.

 

За автора и преводача:

Йон Калман Стефансон е роден през 1963 година в Рейкявик. Поет, романист и преводач, той е един от най-изтъкнатите съвременни исландски писатели. Има четири номинации за Литературната награда на Северния съвет, носител е на Исландската литературна награда (2005) за романа си „Лятна светлина и след нея пада нощ“ и на шведската литературна награда на името на Пер Улув Енквист (2011) за „Между рая и ада“. Неговите произведения са преведени на десетки езици.

Стефан Паунов е роден през 1977 година. От 2001 година живее и работи в Исландия, където завършва исландска филология и международен бизнес. В негов превод на български са издадени исландските автори Сьоун, Ейнар Маур Гвудмундсон, Ирса Сигурдардотир и Ойдур Ава Олавсдотир.

 
Отзиви 

„Като перлена мида – блестящо съкровище в груба черупка.“
Der Spiegel

 „Великолепен роман. . . толкова добре написан, така прекрасен, че когато затворите последната страница не може да не си кажете: превъзходна литература.“
Колбрун Бергфиорсдотир

„Истинско откритие, дори бих го нарекъл откровение. . . не ви се ще да губите концентрация и за миг, за да не пропуснете дори и най-дребния детайл.“ 
Жан-Клод Перие, Livres Hebdo

„Изключителен поетичен наратив. . . като дълго дихание от най-съкровените дълбини ан морето.“
Нилс Ал, Le Monde

„Този автор има лиричен, поетичен стил. . . действието е живо и драматично, а читателят изпитва чувството, че е част от него.“
Алана Хопкин, Irish Examiner

„Стeфансон блестящо изобразява непрекъснатата битка на човека срещу неумолимия студ и вятър, като успява да улови емоционалните и физически състояния на своите герои. . . Момчето, чувствително и състрадателно, взема твърде присърце грижите и неволите на хората, с които се среща – фермери, съпруги, деца – и му е прекалено трудно да ги напусне и да продължи нататък. . . [Стефансон] умело обвързва сюжета с момчето, при което неговата история оживява пред нас – спомените за семейството му и болезнената отговорност да живее заради тях, непохватната му схватка с юношеството, навика да изтърсва всяка своя мисъл, добротата му, вярата му в думите и поезията. Той е единственият герой без име – и такова не му е нужно.“
Луси Далас, Times Literary Supplement

„Книга, която дълго няма да ви остави, написана на простичък, макар и понякога философски стил. Разказана е в трето лице, но също и в сегашно време – умел избор, който отразява близостта на животите, които могат да бъдат (и понякога са) отнети внезапно, но също така приближава читателя до героите в процеса на четене. Един истински вълнуващ исторически роман.“
Райън Ейджий, theskinny.co.uk

„Стефансон е романист, който пише поезия – поезия понякога пестелива, друг път епична, придружена от лирични полети на изразността, които внезапно се превръщат в прозаични изявления. Сетивното му писане е наситено с първични емоции и очевидни философски истини, дразнещи и пленителни, над които непрекъснато тегне заплахата да спрат да бъдат вземани насериозно за даденост.“
Себастиан Марек, Iceland Review

„На всяка страница, във всяко изречение се усеща неподправен исландски аромат. Пречистен е дори и самия разказ – на моменти без съмнение изпитвате усещането, че говори колективното „ние“, разказващо от името на мъртвите. Подобно съществование спомага гласът на книгата да бъде едновременно изключително поетичен и литературен, но в същото време и безкомпромисно прозаичен, и винаги в увличащото сегашно време. . . Забележително съдържателно четиво, което може да прекоси на пръсти зрителното ви поле или да се носи бавно, с ледниково великолепие...“
thebookbag.co.uk

„Разположена в началото на XX век, Между рая и ада е съвършено написана, ярка и вечна история, разказана в лиричен стил, а изживяването на читателя е толкова интензивно, колкото са силите, оформящи самия исландски пейзаж. Изключително вълнуващ роман.“
thebooksmugglers.com

„Този роман е един неизлъскан диамант – чете се гладко и е почти толкова поетичен, колкото самия океан, върху който се развива действието. . . Между рая и е универсален разказ за крехкостта на човека срещу чутовната мощ на природата, за устойчивата сила на приятелството и личната воля за оцеляване. Това е един разтърсващ, вечен, напрегнат роман, който заслужава цялото внимание, което получава.“
grapevine.is 

Черноморски диалози

Издателство:

„Черноморски диалози“ съдържа 83 кратки поетични текста в проза и 83 оригинални подводни фотографии на самия автор. Книгата е изпълнена с много любов към Майката природа и с размисли за сложните взаимоотношения на съвременния човек с нея, но и със самия себе си; с чувство на преклонение „към този красив свят на спокойствието, в който вечността говори на собствен си език – мълчанието“. Подходяща за всички възрасти, книгата е особено привлекателна за децата, пред които разкрива тайните и красотата на морето и ги учи на определен вид общуване – уж говорейки си наум с морските обитатели, авторът задава тон на хармонични отношения между съществата човешки и нечовешки вид, основани на взаимоуважение, разбиране, толерантност и... обич.  
 
 
Няма да намерите по-мъдър, по-наблюдателен и по-добър водач за това извънземие от Михаил Заимов. Той е подводният Вергилий, който ще ви води из този ад, рай и чистилище едновременно – Черно море. Един от малцината, знаещи езика на водата и нейните обитатели. И думите му често са по-изумителни дори от фотографиите му...
–Любен Дилов-син
 
Щастливо, красиво, умно и щедро е хрумването на Михаил Заимов да ни потопи във водите на нашия прапрастар дом, за да ни събере с първите ни съквартиранти, да се видим и похортуваме с безмълвните. Михаил Заимов избира формата на диалози с привидно безмълвните, за да ни разкаже най-съкровените си чувства, размисли, страхове, вярвания, съмнения, щастливи мигове и надежди.
 
–Павел Койчев
 
 
Под водата има много повече живот, отколкото очакваме, когато гледаме повърхността на морето. Гмуркам се и снимам по цялото Южно Черноморие и смятам, че нашето е едно от най-живите морета в света. През последните години правя снимки без леководолазно оборудване, само с маска. Искам да покажа, че не е необходимо да имаш специални умения, за да видиш богатството на подводния свят. Има огромно изобилие от живот – морски кончета, морски игли, 40-50 вида риби, няколко вида скариди, 7-8 вида раци, над 100 вида водорасли – и това може да се види на метър дълбочина.
–Михаил Заимов

Михаил Заимов е роден през 1967 г. в София. Завършил Академи де Бо-з-ар в Париж, той е представител на рядка порода хора, почти изчезнали днес – енциклопедист, търсещ безметежността и покоя на рая, от който отдавна сме се лишили. Заимов е художник, телевизионен водещ, журналист, писател и морски пътешественик, споделящ приключенията си за радост на децата и приканващ към размисъл техните родители. Печели огромна популярност като подводен фотограф с множеството си изложби в България и по света и с албума си „Светът на спокойствието“.
В „Черноморски диалози“ авторът обединява в едно любовта към писането и към фотографията.