Beautiful things happen when people and mountains meet.

And the most exciting encounters are immortalized in these books:

Цял един живот

Издателство:
Роберт Зееталер е третият немскоезичен писател след Гюнтер Грас и Петер Щам, номиниран с романа си Цял един живот за една от най-престижните Международни литературни награди Ман Букър. Въздействаща сила на тази малка по обем книга потвърждава, че добрата литературата не се създава непременно върху изключителен материал. Пред нас е целият обикновен живот на обикновения романов герой Андреас Егер, който с естествен стоицизъм приема всички изпитания и превратности на съдбата. Везната между баналното, понякога крайно в жестокостта си, и възвишеното се залюлява в редки моменти, но именно те правят от него човека, който е. Разказът е изграден върху няколко времеви линии, които накрая се събират в завършен житейски кръг и прегледна събитийна мозайка. Плавните, почти незабележими преходи наред със спокойния ритъм, пълното отсъствие на патетика и поетичната простота на езика са като филтър от нежна светлина, смекчаваща суровостта на преживяното от героя на романа.

Барнабо от планината

Издателство:

„Бàрнабо от планината“ (1933) е първата книга на Дино Будзати (1906 – 1972) – майстор на кратките форми („Шейсет разказа“, „Коломбър“, „Трудни нощи“) и автор на знаменития роман „Татарската пустиня“, на нетипичните детски истории „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ и „Тайната на Старата гора“, както и на комикс, либрето и стотици статии в печата. Освен журналист в миланския вестник „Кориере дела сера“ Будзати цял живот е и талантлив художник, и запален планинар – в „Барнабо“ отрано се виждат и публицистичният му нюх, и артистичната чувствителност, и благоговейната любов към Доломитите от родния му край.

Планината е свят на малословни мъже и красноречива природа, в който грешките струват скъпо. Животът на Барнабо, млад горски стражар, върви безметежно между величествените върхове до деня, когато той се оказва пред избор, който не е готов да направи. Целият му житейски път след това е устремен към завръщането в тази повратна точка. Но какво ще бъде правилно и възможно за него след време, ако наистина успее да се добере до там?

Отзиви:

Писател, напомнящ на ранния Олдъс Хъксли в несантименталния начин, по който е наясно със самотата на човека и с преброените му дни.

–The New York Times

Ако „Татарската пустиня“ е вдъхновена от самотата, в която Будзати се намира като журналист в своята стаичка в редакцията на „Кориере дела сера“, то в „Барнабо от планината“ е събран целият му възторг пред величието на планината. Освен хората душа сякаш носят и дърветата, потоците, вятърът и голата скала...

–Libero Libro

Великолепен билдунгсроман, който преосмисля и разширява границите на жанра.

–El Cultural


Разтърсващият ефект в писането на Будзати се дължи на способността му да предизвиква смут чрез яснота и прозрачно

Семплият му, добре премерен стил винаги крие някакъв праг, отвъд който следва безпокойството; някакъв пробив на неочакваното в реалния свят.

–Revista de libros


Подобно на по-голямата част от творчеството на Будзати, „Барнабо от планината“ излъчва тревожност и магия... И тук, както в „Татарската пустиня“, гора и пустош са едновременно реални и символични, а героят очаква повече от онова, което съдържат.

–Barcelona Review


За Будзати животът е мълчаливо чудовище, което ни разрушава, докато ни убеждава, че всичко си е както винаги е било и имаме пълен контрол над себе си.

–Observador

Трънски разкази. Балканска сюита

Издателство:
Какво ви е присецало, момче, вълчи житиета да дирите, вехти истории да ровите?! Едно знам я – дека Господ е плюнал и живот се е хванал, там и мъка се е присадила! На бурен се вие пустата цръна мъка и души човеците, мори ги на корен... Те такъв е животът – ужким ти го водиш на тефтер, а той те бие в грамовете като дърт кръчмарин; на въже го влачиш – нозе запиня в земята и назад те тегли като опърничаво муле; гали ти се като жена и в очите те гледа, а фустите отдире за друг вдигнати. Животът, убавенко, е хитрец – дорде си млад, двамина се смеете, но щом одъртееш, самичък си ревеш. От пелената до покрова фитилчето ти си гори, гори, но докà не догори, нищо се не знае – Света ли ще тресеш, или барутът ти ще рече „пафф“ и ще се упущиш у гащите. Ако си муж на место, сине, цел живот сам ще си разпалваш фитилите, но не ти ли жàрка сърцето – и барутлия да си, и в злато да газиш – вуци са те яли!

Герой на нашето време. Избрана проза

Издателство:

В луксозния том от поредицата "Шедьоври" са включени романите "Герой на нашето време" и "Княгиня Лиговская", приказката Ашик-Кериб, очеркът "Кавказецът", както и писма на Лермонтов до негови съвременници.

КАЛУНЯ-КАЛЯ

Издателство:

Единственият роман на Георги Божинов, забравеният шедьовър за Априлското въстание „Калуня-каля“, излиза през далечната 1988 г.

Новото издание на „Калуня-каля“ ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото й. Защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели.

Мога да сравня „Калуня-каля“ по писателско майсторство с „Татарската пустиня“ на Дино Будзати или с „В очакване на варварите“ на Нобеловия лауреат Дж. М. Кутси. А по надникване в народния етос и разломите му – единствено с „Железният светилник“ на Димитър Талев.

Деян Енев

***

Георги Петров Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикацията на пътеписа му „Гора зелена, вода студена“ в сп. „Септември“ през 1975 г., където документира свидетелствата на петима българи, лежали в сталинските лагери, той е уволнен отвсякъде и до края на живота си остава без работа. Автор е на книгите „Вдън гората Дикчам“, „Юлень“, „Караджата“, „Кукувица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Калуня-каля“. Умира на 25 май 2004 г.

Преследването, или седемте дни на дервиша

Издателство:

Един баща търси изоставената си на младини дъщеря, за да й поиска прошка, когато внучката му е отвлечена от разбойници, за да бъде продадена като робиня. Принудени от обстоятелствата, баща и дъщеря се съюзяват и тръгват да я спасят. Преследването в планината ще ги срещне в поредица от премеждия с неочаквани съюзници и врагове и неусетно ще ги сближи. Но дали смъртта ще ги подмине?

Написана увлекателно и изпълнена с много напрежение и драматични обрати, книгата връща на българския читател един малко познат и неразвит в българската словесност литературен жанр – жанра на приключенския роман.

Отлъчване

Издателство:

 

Бронзов Пегас в категория проза за дебютна литература Южна пролет 2018 г.

"Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, просмукват се в тялото му и стават негов живот, негово време, негов свят. И негова кръв. Има едно изречение, което минава през мозъка, но засяда като тромб в сърцето: "Знаем, че сме заложили щастието си, за да спасим смисъла си." То е в корена на всяка дума в този жестоко красив роман, сърцето спира да бие, докато го преглътне, но после знае защо отброява секундите. Единствено условие човек да приеме историята като своя, е да е от нейната кръвна група.
Кръвната група на "Отлъчване" на Николай Терзийски е българска и влива мощната си магична енергия във възраждащата се българска духовност."
Иван Кулеков

"ОТЛЪЧВАНЕ" - гледища, коментари, отзиви в "ТЕРЗИЛЪЦИ", блога на Николай Терзийски

 

Откъс от романа "Отлъчване" 

Накрая искам да ти разкажа и какво запомних от дядо си Янкул. Този суров и страшен човек, който задуши младежките ми години с безкомпромисния си и зъл характер, когото мразех до безкрайност и само тази ненавист ме накара да избера професията си и пътя си в живота, който сега лежи в земята, без да съм пролял нито една сълза за него... Същият този дядо Янкул, когото кой знае защо с майка ти решихме да посетим една вечер, късно след вечеря, когато се връщахме в София от почивка в Мелник, минавайки покрай онзи омразен за мен град... Този твой прадядо тогава отвори вратата на старата си триетажна къща и наред с познатата ми до болка миризма на старо изгниващо дърво, на прага ни посрещнаха две огромни старчески сълзи. Като тежки капки на внезапно рукнал от нищото летен дъжд, тези горещи сълзи, излезли от суровите сини очи, вторачени в твоето бебешко личице, се търкулнаха от набразденото му зло лице с волева челюст и тупнаха тежко на прага, напукаха стария дървен праг, тътенът от удара им в земята се разнесе като гръмотевица под планинско било, а прагът се натроши на хиляди парченца и се разхвърча по света като огледалото на дявола в „Снежната кралица“. Като два куршума сълзите се забиха в земята под тази самотна къща, напукаха основите, разклатиха ги, като изригнал отдолу вулкан. Къщата, градът, а и целият свят сигурно щяха да рухнат, ако не бяха тези изненадващо протегнали се към теб две старчески ръце, тези ръце, неусещали нежен порив откакто светът светува... но сега и този разпадащ се свят и цялата вселена решиха да поспрат, за да видят това чудо: тоя зъл и непроницаем старец да плаче, протегнал ръце като за милостиня, и то към кого... към мен и теб; жадуващ да усети бебешката ти топлина и дъха ти на майчино мляко, копнеещ юнашкият ти плач да нахлуе като ураган в полуглухите му, изхабени още от Големия взрив уши; бленуващ да запечата навеки в очите си, тия озлобени от вековете очи, твоя образ, твоите бебешки ръчици, крачета и коса като перушина, цялата теб, така, както аз те гледах преди месеци и исках да те запомня завинаги...

Подадох те. И той те пое несръчно, раздруса те с треперещите си, но все още мускулести ръце, ти го погледна с уплаха и усмивката му породи най-отчаяния и най-мощния ти плач, а ти винаги плачеше с могъществото на африканските лъвове. Тогава той се засмя с глас, обърна се бавно с гръб към нас, сякаш с майка ти не съществувахме, и тръгна с широка крачка към своето леговище, миришещо на старинно дърво и стара плът. Влязохме след вас и аз затворих зад гърба си вратата, която беше винаги заключена за моите младежки пориви. Той те върна на майка ти и все така, без да казва нито дума, донесе стара бутилка ракия и без да обръща никакво внимание на нашия отказ, наля в чашките и вдигна своята няма наздравица.

Първо реших, че разумът му си е заминал като планински сняг под ласката на безмилостния южен полъх на годините, а със себе си е отнесъл и злото му сърце, суровия поглед на ястреб, устата, сякаш оформена с един удар на ятаган. Дали знае кой съм аз и коя си ти, дали изобщо помни сам той кой е? Но след като изпи своята чашка и бързо я напълни отново, той ме погледна и докато се убеждавах, че старческото перде е угасило злото в погледа му, промърмори:

– Ей, опустех да те чекам, изфиряса ми акъло да ви мислим, срасна ми се устата да траем...

Млъкна, загледан в теб и майка ти, после вдигна отново чашата с ракията и я преполови, погледна ме и аз, запазил в сърцето си спомена за страха от този суров човек, бързо изпих своята ракия. И взех да му говоря къде отиваме с майка ти, как живеем, какво работим... Майка ти също разказваше по нещо, а дядо Янкул сякаш слушаше, местеше очи от мен на майка ти, от нея на теб, но не реагираше много-много на историите ни. Ти заспа (дали от стрес, или от умора) на ръцете на майка си и дядо ми, напомняйки за покровителствения си нрав, ви показа старата спалня в къщата и отсъди:

– Ай, лека ви нощ!

Майка ти, която беше възпитана в любов и уважение към по-възрастните хора, ме погледна с въпросително-примирен поглед, след което, без да казва нищо, те остави в спалнята и излезе навън да донесе сака с дрехите от колата. Не можех да повярвам какво сляпо подчинение е предизвикала у нея репликата на стареца, но сега знам, че тя го е направила заради мен. Усетила е, че тази вечер важният съм аз, знаела е, че никога повече няма да имам силите да прекрача този омразен праг, за да седна до своя презрян дядо. Не знам по чия воля се случи всичко – моя, на майка ти, или на дядо ти, но аз се оказах сам на една маса с него, между нас стоеше бутилката силна домашна ракия, която намаляваше от час на час, а докато вие спяхте в другата стая, той говореше и гласът му пращеше като стар грамофон, разкривайки покритите с прах ноти на една прастара симфония.

________________________

 

Отлъчване” на Николай Терзийски ме развълнува дълбоко. След определен брой прочетени страници изпитвам нужда да си поема въздух. Прекъсна ли го осъзнавам, че не мога да дишам докато не го довърша.... Този текст съдържа в себе си магията на живота съставена от неизбежността на срещата, силата на любовта, неотменимостта на ориста, лудостта на бунта, невъзвратимостта на загубата и съдбовната предопределеност на кръвта.
Гергана Янинска

 

Дебютният роман на Николай Терзийски увлича със своя характер на сага. Пренатоварен може би с послания и герои, той сякаш иска да ни каже наведнъж всичко, което знае. Амбициозен, но с покритие, написан с талантлив и добър език, с плътно изградени характери и динамично водене на сюжетната интрига, „Отлъчване“ придава на класическия литературен слог съвременно светоусещане. С пиетет към историческия факт, родовата памет и фолклора, повлиян от Умберто Еко, може би от Дейвид Линч и със сигурност от толкова модерното днес фентъзи, дисциплиниран в школата по писане на телевизионни сценарии, Николай Терзийски поставя с „Отлъчване“ един свой хубав пръв знак в най-новата българска белетристика. Очакваме следващите знаци.
Виолета Тончева, Портал Култура

 

„Отлъчване“ е необходимо съкровище в съвременната българска литература. Вярвам, че прочетете ли го, не бихте ме опровергали. Предизвиквам ви! 

На представянето на книгата във Варна отидох без очаквания, а си тръгнах с надежда. Помислих си, че ако има такива млади, пишещи и мислещи хора в България, то ни чакат и по-добри времена...
Диляна Денева, Аз чета 

 

"Отлъчване" всъщност е сбор от няколко подобни истории. Всяка със собствен герой и сюжет, развиваща се в различно време. Езикът на разказите се променя спрямо разказвача им, но едно послание остава същото – за невъзможната любов и невидимата нишка на съдбата, която вплита хора, спомени и животи в картина, измислена от незнаен творец..." 
Цветомила Димитрова, Аз чета

 

Интервю на Ани Клисарска с Николай Терзийски, Жената днес 

Откъс от "Отлъчване" в Lira.bg.