Every fool can “know”. But to actually learn something means to go on a journey.

Begin your trip with our selection:

Дълбините на въображението

Издателство:

Ахмед Хилми, наречен Филибелията, се ражда през 1865 г. в Пловдив (тогава гр. Филибе), в семейството на османския консул в града, Сюлейман бей. Суфист, философ, писател и издател на богат набор от периодични издания, Филибелията е сред най-видните мислители на късната Османска империя, положили основите на интелектуалния живот в съвременна Турция. Творчеството му включва десетки исторически, философски, богословски и политически произведения, както и романи, стихотворения и пиеси. Всички те са създадени в рамките на шест години, между Младотурската революция от 1908 г. (чиито идеи той подкрепя) и смъртта му през 1914 г., и съчетават модернистични възгледи и идентичност, от една страна, със суфистка благочестивост и твърдото отхвърляне на материализма и позитивизма, от друга.

Философският роман „Дълбините на въображението“, който може да се разглежда и като сборник със суфийски разкази, е най-известното произведение на Ахмед Хилми. В него авторът изпраща своя лирически герой Раджи – млад мъж, разочарован от науката, философията, религията и от живота такъв, какъвто го познава – на вълшебно пътешествие в търсене на тайната на собственото му съществуване. С помощта на своя ментор, Айналъ Баба, Раджи съумява да промени възприятията си и да съзре ограниченията на обикновените човешки способности, а духовната му трансформация е отразена в поредица от сънища наяве, които го срещат с Буда Гаутама, Заратустра, Брахма, Авраам, Мойсей, Конфуций, Платон, Аристотел, Иисус и Мохамед.

„Дълбините на въображението“ събира в едно очарованието на „Сидхарта“ на Хесе, хумора на Вонегът и визионерската мъдрост на Кастанеда от поредицата за Дон Хуан и е почитан и до днес от редица суфийски кръгове като основополагащ сборник с притчи.

Естетическото

Издателство:

Роман Ингарден е сред големите философи на ХХ век. Бъдещето му се предначертава от доктората му при Едмунд Хусерл – бъдеще на един от най-ярките европейски феноменолози. Съвместната му работа с Хусерл и с някои от най-бляскавите му ученици като Мартин Хайдегер и Едит Щайн продължава десетилетия.

Ингарден е особено влиятелен с развитието на феноменологичната философия в естетиката, където лансира идеята за произведението на изкуството като интенционален обект. Тя успява да превъзмогне противоречието между субективизма и обективизма в естетиката, а и да предугади същностни тенденции развитието на съвременното изкуство.

Ключови теоретични текстове на Ингарден са включени в настоящия сборник, но той цели да го представи многостранно като естетик. Ето защо, макар че неговата сила е във философската естетика, където през разговора за произведението на изкуството се интерпретират общи философски проблеми, тук е отделено място и на конкретни анализи на отделни жанрове (литература, музика, кино), където чрез разплитане на привидно малки проблеми се предлагат оригинални отговори на фундаментални въпроси.

 

Съдържание на книгата:

 

Правда Спасова: За философската естетика на Роман Ингарден(и за нейния български превод).

 1. За феноменологичната естетика. Опит за очертаване на сферата на изследването.

2. Естетическият обект и естетическата ситуация.

3. Естетическото преживяване и естетическият обект.

4. Основни тези за строежа на литературната творба.

5. Двуизмерният строеж на произведението на художествената литература.

6. За така наречената „абстрактна“ живопис.

7. Няколко бележки за филмовото изкуство.

 

Танцуващите мечки

Издателство:

„Като видят човек – изправят се на задни лапи и за­почват да се поклащат от ляво надясно. Все едно про­сят – както някога – хляб, бонбон, глътка бира, ласка, освобождаване от болката. Болката, която отдавна вече ни­кой не им причинява.“

Полският репортер и писател Витолд Шабловски обикаля България, среща се с бившите мечкадари и с природозащитниците, работили по „спасяването“ на животните, посещава и самите тях в парка им край Белица. И открива необикновени паралели между обърканото поведение на безсловесните и вижданията на предишните им собственици, които също живеят в привидната „свобода“ на младата демокрация, но таят носталгия по стария строй. Воден от любопитство, авторът продължава своето пътуване из други посткомунистически страни като Грузия, Куба или Албания, където открива белези на същия стокхолмски синдром.

И заключава, че самите ние, посттоталитарните хора, сме като танцуващи мечки. В тази книга е достатъчно думата „мечка“ да се замени с друга, например „българин“, „поляк“, „сърбин“ или „румънец“, за да разберем какъв беше пътят ни към свободата и как се опитахме и всъщност все още се опитваме да се примирим с нея. За онзи, който през целия си живот е живял на верига, запознанството със свободата съвсем не е лесна задача. Без значение дали говорим за дресирана мечка в клетка или за човек зад Желязната завеса.

„Танцуващите мечки“ е все едно Том Улф да напише обща книга с Франц Кафка или пък Милан Кундера да направи римейк на „Танцуващия с вълци“.

—Тимъти Гартън Аш, сп. Foreign Affairs

Българският Великден или страстите български

Издателство:
Тончо Жечев бе стълб в родната култура. Истински пазител на наследените от векове и хилядолетия ценности. Блестящ познавач на българската душевност и традиционната българска култура. И по някакъв неповторим и почти непонятен начин – проникновен ценител на европейската и световната култура от Античността до днес. Човек с наистина енциклопедични познания, осмислени и съчетани в негов самостоен и независим поглед към света и особено към литературата.Тончо Жечев бе човек с особено присъствие. Той не беше ярък, ексцентричен, натрапващ се, а бе навлязъл във високата литературна критика, в хуманитаристиката и философията, а след това – и в съзнанието на културните хора като човек на познанието и разума, излъчващ преди всичко мъдрост. Започнал с вяра и активно действие за налагането на комунистическите идеали в младостта си, той бе придобил здравословен скепсис към процесите в т.нар. „социалистически общества”, който не бе тайна за никого. Тончо Жечев бе и си остана една от броящите се на пръстите на едната ръка личности, които не предизвикаха към себе си отрицанието и хулата, избуяли в обществото ни с промените от началото на 90-те. Той бе търсен като партньор и от левите интелектуалци, към които априори принадлежеше, и от десните, включително и от Филип Димитров, за решаването на църковния разкол в тогавашните бурни времена. Думата му тежеше и сред най-изтънчените хора на духа, и сред обикновените хора.Много са нещата, с които ще бъде запомнен Тончо Жечев. Тук безспорно влизат множеството му статии, есета и студии в областта на литературната критика и културология, както и белетристичните му опити. Но може би най-скъпоценните му бисери са поредицата от интервюта, които той даде на Тома Томов за предаването му „Наблюдател”, книгата „Митът за Одисей”, в която по един крамолен за тогавашната действителност начин се разсъждаваше за Бог в душите и нравствеността ни и за невъзможността да бъдеш Одисей в условията на железния идеен догматизъм и, разбира се, неговият шедьовър „Българският Великден или страстите български”. Съхраненото в тях познание за българина и българското ги правят непреходни и самостойна ценност от най-голяма величина за всеки от нас. - Владимир Атанасов

Родната Европа

Издателство:

„В известен смисъл мога да се смятам за типичен източноевропеец. Сигурно е истина, че неговата differentia specifica (отличителна черта) може да се сведе до липса на форма – и външна, и вътрешна. Неговите предимства – жаден ум, страст в споровете, усет за ирония, свежест на чувствата, пространствено или географско въображение, произтичат от основния недостатък, той винаги оставаше юноша, ръководеше се от внезапния прилив или отлив на вътрешния хаос. Но форма се придобива в стабилни общества. Аз съм красноречив пример за това колко големи усилия изисква усвояването на противоположни традиции, норми и прекалено богати впечатления и привеждането им в някакъв порядък“. Чеслав Милош

Дървени очища (Девет размишления за дистанцията)

Издателство:

Защо се смята, че погледът именно на чужденеца е способен да види измамите в обществото? Защо при погребалните процесии на кралете през Средновековието е носен манекен, наричан „репрезентация“? Защо прибягваме тъй често към метафори като „перспектива“ или „гледна точка“? Бихме ли убили непознат китайски мандарин, ако ни предложат голяма сума? Християнин ли е бил Иисус? Това са само някои от представените в книгата нови „поглеждания“ на прочутия историк към света. Чрез тях той набелязва своя перспектива към темата за дистанцията. Ерудицията му е стъписваща. Повтарящият се негласен : въпрос е: Коя е правилната дистанция, която би ни помогнала да видим нещата „такива, каквито те са“? Карло Гинзбург (р. 1939 г.) е един от бащите основатели на микроисторията, професор на Болонския университет и Калифорнийския университет. Полетата на неговите интереси са разнообразни, а влиянието му е осезаемо и в области като историята и теорията на литературата, изкуството и културата.

Утре ли е вече ? Как пандемията променя Европа

Издателство:

Кризата COVID-19 е най-големият социален експеримент, който ще се случи в нашия живот. Ние живеем като в научнофантастичен роман.

Фигури на културата / Фигури на властта

Издателство:

Това е първият от три тома ръкописи, които издателството подготвя и които представят Веберовия принос от 1909–1914 г. към замисления от него мащабен проект "Основи на социалната икономика". Следващите два тома ще бъдат посветени на социология на правото и на т.нар. социална икономика. Достигали до нас през годините като принадлежащи към композирания и озаглавен от Веберовите издатели корпус на Стопанство и общество, днес тези ръкописи се публикуват като автономни книги в рамките на неговите Пълни събрани съчинения. В съгласие с тази политика издаваме настоящия том, в който се обсъждат отношенията между видовете общности, стопанството и правото през формиращата сила на политическите общности и през посредническата работа на „културния елит“. Този том е ценен източник за социолози и социални философи, икономисти, юристи, политолози и историци, важно помагало в курсовете по социология на социалните общности и по други социални и хуманитарни дисциплини. „‘Етническата’ чест е специфичната чест на масите, доколкото е достъпна за всеки, който принадлежи към надарената със субективна вяра общност на произхода. А зад всички ‘етнически’ антагонизми някак съвсем естествено стои идеята за ‘избран народ’, която е просто еквивалент на ‘съсловната’ диференциация, преведена в плоскостта на хоризонталното паралелно съществуване, и която дължи популярността си на обстоятелството, че … за нея може да претендира субективно в еднаква степен всеки член на взаимно презиращите се групи. Така етническата антипатия се закачва за всякакви мислими различия в представите за „благопристойност“ и ги превръща в ‘етнически конвенции’.” - Макс Вебер

География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света

Издателство:

В продължение на десет години Ерик Уайнър е чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ. Работил е в Ню Делхи, Йерусалим и Токио, правил е репортажи в повече от 40 страни. Бил е кореспондент за НОР в Ню Йорк, Маями, във Вашингтон, окръг Колумбия, бил е репортер на "Ню Йорк Таймс". Автор е на книгите "География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света" и "Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото".
Дали швейцарците са по-щастливи, защото живеят в най-демократичната страна на света? Дали жителите на Катар, потънали в петродолари, намират радост в това изобилие? Дали кралят на Бутан е визионер, щом е въвел Брутното Национално Щастие като национален приоритет? Защо жителите на Ашвил, Северна Каролина, са толкова доволни от живота? Къде живеят най-щастливите хора на света?
Преведеният ня 19 езика бестселър на Ню Йорк Таймс "География на блаженството" е увлекателен разказ, изтъкан от психология, геополитика, наука, пътешествия и хумор, един провокативен и забавен анализ на това какво е щастието, какво не е и къде можем да го открием.

Какви са последиците от финансовата криза – в световен план и в обединена Европа? Как ще се развие растящата миграция към Европейския съюз? Имаме ли право да превръщаме „мюсюлманина” – и изобщо различния от някакво въображаемо “нас” – в проблем? Ще се справим ли с възхода на национализмите и националистическите партии, с ксенофобските нагласи, напомнящи ужаса на фашизмите от миналия век? Докъде ще стигне дълбоката криза на Европейския съюз? Тя застрашава ли най-дълбокото: ценностите ни? Защо са заплаха демагозите на власт, поставящи под въпрос самата идея за публичен дискурс? Откъде дойде безпрецедентното недоверие към традиционните медии? Симптом за какво са конспиративните теории, пълзящи из интернет през социалните мрежи? В книгата едни от най-големите социални учени на съвремието и международно признати интелектуалци изследват в току-що написани текстове причините за този Голям регрес, обмислят възможни сценарии за следващите години и обсъждат стратегии как да се изправим пред това най-висше предизвикателство на епохата. Дебатът продължава да тече на www.thegreatregression.com. Книгата излиза на български език едновременно с оригиналното немско издание, както и заедно с издания на още 14 езика. Книгата съдържа текстовете: Арджун Ападурай, "Умората от демокрацията"; Зигмунт Бауман, "Симптоми в търсене на един обект и едно име"; Давид ван Рейбрук, "Уважаеми председателю Юнкер"; Донатела дела Порта, "Прогресивни и регресивни политики в късния неолиберализъм"; Славой Жижек, "Популисткото изкушение"; Ева Илуз, "От парадокса на освобождението до отхвърлянето на либералните елити"; Иван Кръстев, "Мажоритарни перспективи"; Бруно Латур, "Европа – убежище"; Пол Мейсън, "Преодоляване на страха от свобода"; Роберт Мизик, "Куражът да бъдеш дързък"; Панкаж Мишра, "Политиката в епохата на озлоблението: тъмното наследство на Просвещението"; Оливер Нахтвай, "Децивилизоване. Относно регресивните тенденциив западните общества"; Сесар Рендуелес, "От глобалния регрес към посткапиталистическите контрадвижения"; Нанси Фрейзър, "Прогресивен неолиберализъм срещу реакционен популизъм: един Хобсънов избор"; Волфганг Щреек, "Завръщането на изтласканите като начало на края нанеолибералния капитализъм".

Солта на живота

Издателство:

„Солта на живота“ е учудващо малка есеистична книжка в сравнение с огромните епоси на живия класик на унгарската литература Петер Надаш. Тя е написана по случай 500-годишния юбилей на Реформацията и представлява концентриран опит за извличане на ценностите на буржоазния морал и обществено устройство въз основа на наблюденията върху едно въображаемо германско селище – прочутото със солта си градче. То става арена на сблъсъци и на коренни промени в бурните столетия, когато Мартин Лутер окачва своите 95 тезиса на вратата на дворцовата църква във Витенберг.

Европа в сепия

Издателство:

Великолепната есеистична книга на хърватската (или космополитна?) писателка Дубравка Угрешич „Европа в сепия“ е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде изненадан от умението ѝ да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го заразява със своята меланхолия, но и с гняв и ярост, ирония и хумор спрямо абсурдите на заобикалящия ни свят.

В сенките на утрешния ден. Диагноза на духовните страдания на нашето време

Издателство:

В есеистичното си произведение „В сенките на утрешния ден“ нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 – 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа – Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си – вражда и омраза, лъжа и вероломство. „Държава за държавата е вълк“ – твърди той. В условията на нараснала опасност от безотговорни масови действия, насърчавани от лозунги, митинги и призиви, светът е отишъл твърде далеч в своите противоречия.

Човекът в търсене на смисъл

Издателство:

Поколения читатели откриват вдъхновение и смелост в малката книжка "Човекът в търсене на смисъл", който описва живота си в нацистките концентрационни лагери и научените там уроци за духовно оцеляване. Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки – майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга, – Виктор Франкъл не престава да вярва, че животът има смисъл. Дори и в най-ужасните обстоятелства, когато сме изгубили всичко, когато страдаме от глад и студ и сме подложени на нечовешко отношение, дори тогава вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ, твърди Франкъл. Защото на човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път. Лагерниците са обикновени хора, но поне някои от тях, избирайки да бъдат достойни за своите страдания, доказват, че човек може да намери смисъл дори в безнадеждна ситуация. Да превърне личната трагедия в триумф, а страданието си – в достижение с общочовешки характер.

Етиката на жестокостта

Издателство:

Когато през 2010 г. получих покана от Центъра за хуманитарни науки в Лихайския университет да се включа в цикъл от лекции върху ексцеса, моят отговор бе ентусиазиран: винаги са ме привличали ексцесивните книги, ексцесивните автори, прекомерността във всичките й форми - литературни и биографични. Няколко дни по-късно реших, че конкретната тема на моята кратка беседа ще бъде жестокостта, една от най-често срещаните форми на ексцес в изкуството, и разкрепостеният секс, с който жестокостта често е свързана. И нямаше нужда да разсъждавам много, за да реша, че ще се съсредоточа най-вече върху етиката на жестокостта - един оксиморон на пръв поглед, чиито очертания се разкриват като съвършено съвместими, когато темата се разгледа по-задълбочено, което ще се опитам да направя в тази книга. 

Навярно привличането, което изпитвам към жестокостта и ексцеса в изкуството, от части се дължи на факта, че съм испански писател и жестоката репрезентация е важна част от моя визуален и литературен репертоар.

—Хосе Овехеро  

На прага на миналото. Есета за фотографията

Издателство:

„На прага на миналото“ обединява всички самостоятелни текстове на Зигфрид Кракауер — един от големите мислители на XX в., посветени на фотографията. Те са възникнали между 1927 и 1951 г., писани са съответно в Германия и в САЩ, на немски и на английски. Подборът и събирането им на едно място е дело на изследователи в Канада, които са реконструирали теоретическите занимания на Кракауер с фотографската медия, както и архива му с лични снимки.

Изправен пред масовото разпространение на фотографията, на което самият той е и свидетел, Кракауер е един от първите, който схваща цялата необходимост да се развие критически анализ на фотографията, както и да се научим да мислим за модерността като цяло с помощта на тази нова форма на възпроизводимост.

Българската версия на проекта „На прага на миналото" идва да попълни оскъдната литература (след Ролан Барт, Валтер Бенямин, Сюзан Зонтаг), осмисляща фотографията като медия. Тя е насочена не само към специалисти — изкуствоведи, философи, културолози, но и към широката общност на фотографите — професионалсти и любители.

Текстовете в „На прага на миналото“ излизат за първи път на български език. Публикувани от Кракауер на прехода между 20-те и 30-те години на ХХ в. в качеството му на редактор на културните страници на всекидневника Франкфуртер Цайтунг, както и по-късно, през 50-те по време на американския му период, те представляват блестящ теоретичен ескиз на фотографията.

Съставителство и встъпителна студия Филип Деспоа „Биография в образи“ – Мария Зинферт.

 

Езичници

Издателство:

Последният роман на Даниел Гьоч излиза на немски език под заглавието „Сърце от пясък“, въпреки намерението на автора той да носи името „Езичници“. Както в повечето му романи и тук се преплитат политическо-философски въпроси с индивидуални дилеми, породени в процеса на глобализацията, при срещата с другостта. „Езичници“ е парабола за израждането на утопиите или за мигащата червена лампичка на фашизма, възраждащ и възпроизвеждащ се от страха, захранващ се от недемократичните системи. Страх витае и в бежанския лагер, намиращ се някъде в Западна Сахара. Въпреки присъствието на международни наблюдатели и войници на ООН там цари параноидна атмосфера на недоверие, отчаяние, нещастие, мизерия, болести, проституция, контрабанда. В лабиринтите взаимоотношения в лагера потъват политическите, хуманитарните амбиции и не на последно място човечността. Осъзнали своите ежедневни провали, западните наблюдатели се превръщат в езичници – една алегория за банкрута на европейските идеали и ценности.

МАЛКА ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА

Издателство:

„Малка история на философията“ от съвременния британски философ Найджъл Уорбъртън.

Това е изключителен разказ за най-важните философски школи, за най-известните мислители и техните учения от древността до наши дни. Уорбъртън не само прави философията достъпна – той ни вдъхновява да мислим и да спорим, да изтъкваме доводи и да питаме.

„Малка история на философията“ представя огромния обхват на човешкия стремеж към философски размисъл и приканва всички ни да се включим в дискусията.
Книгата е предназначена и би била интересна както за млади читатели, така и за възрастни, които за първи път правят опит да научат повече за развитието на философската мисъл и философското познание за света.

Зона на прехода (За края на посткомунизма)

Издателство:

В тази неголяма, но предизвикателна към мисленето ни книга културният теоретик Борис Буден ни предлага своята диагноза на настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа. Повече от четвърт век след формалния край на комунизма той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества: • Какво се случи с базисни понятия на демокрацията, когато в края на 80-те и началото на 90-те години бяха пренесени в посткомунистическите общества? • Възможно ли е да говорим за „край на обществото“, за някакво „разтваряне на социалното“, за преобразуване на „членството“ на индивидите в него? • Каква е връзката на всичко това с възраждащата се религия? А с национализма? • А как се свързва с ретроутопията, която цари в съвременното изкуство? • Защо копнежът по история замени пред очите ни вярата в прогреса и защо социалната надежда – парадоксално! – се търси по посока ‘минало’? Ето какво казва в книгата си Буден: „Моделът на прехода от комунистическа диктатура към демократична свобода напомня една известна сцена от филма на Андрей Тарковски Сталкер:… трима мъже пътуват с количка през забранената зона [, където] всички желания стават реалност… Но накрая, когато целта е постигната, когато развалините на потъналия свят са заличени от нов, пъстър живот, тези желания остават неосъществени… Това, което има значение, са не илюзиите, отвели ни в зоната, а единствено опитът, натрупан в нея.“ Борис Буден е културен теоретик, есеист, писател и преводач, който е роден през 1958 г. в Хърватска и живее и работи в Австрия и Германия.Завършил е философия в Загреб, има докторска степен по теория на културата от Хумболтовия университет в Берлин. От началото на 80-те години работи като журналист и писател, а през 1993 г., като допълнителен израз на участието си в югославското движение за мир, създава в Загреб списанието Аркзин: културно-политическо и социалнокритическо издание, посветено на литература, изкуство, попкултура и нови медии. Основател и главен редактор е на „Бастард Пъблишинг“, а от политическия му активизъм се раждат и два тома с есета: Барикади I и II. Текстовете на Буден са философско-културологично-политологично осмисляне на посткомунистическата ситуация, но и културен и арт критицизъм. Постоянна е тезата му, че Европа е културно и политически разделена, както и че посткомунистическа Източна Европа бива третирана като аутсайдер и „копеле“. Но в нейната изключеност Буден вижда шансове за водещата й роля в предефиниране на същностно европейски ценности. Автор, съавтор и съставител е и на множество други книги, вкл.: Вавилонската яма: преводима ли е културата? (2004), Преводът: обещанията на едно понятие (2008), Относно войната: критически рийдър по съвременно изкуство (2006/2010), Изкуството и съвременната критическа практика: преизобретяване на институционалната критика (2009) и др. Буден е член е на екипа на Европейския институт за прогресивни културни политики [EIPCP] във Виена. Настоящата книга е неговата най-известна и най-превеждана работа.

Малка история на религията

Издателство:

Третата книга от поредицата на Йейлския университет „Малки истории“ – „Малка история на религията“ от Ричард Холоуей представя историята, най-важните идеи и вярвания в основните световни религии – юдаизма, исляма, християнството, будизма, хиндуизма. Авторът изследва внимателно корените на религиозната вяра, изначалния стремеж на хората да намерят смисъл на собственото си съществуване, както и механизмите, чрез които различията в убежденията и догмите пораждат враждебност и насилие.

Ричард Холоуей насърчава любознателността и толерантността у читателя, подчертава с нужния респект нюансите в различните религиозни учения и ненатрапчиво формира чувство за непреходната стойност на вярата.

Характерът на това изследване много точно може да бъде предаден с думите на Мирча Елиаде: „За историка на религията е знаменателна всяка проява на божественото, за него всеки ритуал, всеки мит, всяко вярване и всеки свят образ носят в себе си понятията за истина, битие и смисъл“.

Неща, които не се побират в куфар

Издателство:

В един случай авторът на тази изключително любопитна (не бъркай любопитна с несериозна) книга си задава въпроса: „Всъщност кому изобщо е нужно да ходи в Конго?“ (И осем месеца по-късно каца на летището в Киншаса.) Вероятно и ти, читателю, когато видиш заглавието ѝ, ще си зададеш подобен въпрос: „Кого, по дяволите, го интересува Конго! Къде е Конго, къде е България!“ Ще се изненадаш колко близо е. Толкова близо, че понякога трудно ще направиш разлика къде свършва Конго и къде започва България. Да, разликите естествено е да ги има – човек в чужбина винаги сравнява, – но по време на виртуалното си „пътуване във фотьойла“ (има такъв испански израз) с книгата в ръка, уви, ще се сблъскаш – челно при това! – и с доста прилики, бъди сигурен, и то много повече, отколкото би искал. По теорията на конспирацията – и без това българите сме мнителни по природа – като че ли по-логично е да се запиташ: „Защо му е на испански дипломат да издава в България книга за Конго? Дали не е решил да ни каже нещо по неговия професионален, дипломатичен, sophisticated начин? Хайде сега, ще кажеш, чак пък толкова… Добре, но съмнението остава. Защото тази книга е като облицован с огледала конгоански бар – влизаш в нея просто ей тъй, само да надникнеш, със самочувствие на „бял“ турист когото тази действителност не касае, а и си за малко. Тогава мярваш едно твърде познато отражение. Едно дежа вю. Много дежа вюта. И капанът щраква.