За каквото и да ти говорят, става дума за любов. За каквото и да мълчат - също. Прочети безсмъртните любовни истории:

Болката

Издателство

Болката заема специално място в творчеството на Андре дьо Ришо (1907 – 1968)
не само защото бележи сензационната поява на автора си на литературната
сцена, а най-вече защото концентрирано и впечатляващо зряло за дебют
обединява характерните черти на писателския му почерк.


Преоткрит петдесет години след смъртта на Ришо, романът продължава да блести
със своята безпощадна истинност, с богато нюансирания си поетичен език и
повествователна структура. Чисто човешката перспектива, от която описва
любовната история между вдовица на френски офицер, загинал още в началото
на Първата световна война, и германски военнопленник, противоречат на
тогавашните обществени нагласи и патриотично обагрени представи за
порядъчност. Това провокира разгорещен дебат върху литературата и морала не
само във френската, но и в чуждата преса. Но полярните реакции на читателите
показват, че писателят е засегнал болезнена струна и неговият роман е послужил
като катализатор за разрешаване на една табуизирана тема.


Албер Камю, чийто баща е убит в първата битка при Марна, вижда в романа
известно сходство със собствената си съдба: „Не познавам Андре дьо Ришо. Но
никога няма да забравя неговата прекрасна книга, първата, която ми разказваше
за неща, които ми бяха познати“, пише той през 1951 г. По собствените му думи
това е литературното произведение, което го вдъхновява да стане писател.
Романът попада в ръцете му благодарение на Жан Грение.


„Прочетох го, както си заслужава, за една нощ и когато се събудих, дарен със
странна и нова свобода, колебливо поех през непозната земя. Бях осъзнал, че
книгите не носят само забрава и разтуха... Но и избавление, тържество на
истината, където злощастието внезапно показва истинското си лице. Болката ми
позволи да надникна в света на сътворяването.“

Tрилогия

Автор
Издателство

Съставни елементи на „Трилогия“ са новелите „Бдение“, „Бленуванията на Улав“ и „Отмала“, излезли в самостоятелни издания на новонорвежки през 2007, 2012 и 2014 г. След излизането на „Отмала“ Фосе ги обединява в общия роман „Трилогия“.

Според критиците тази творба е „призрачно, тайнствено и трогателно извикване на любовта“.

Младите Ашле и Алида напускат родния край, за да търсят своето място в света. Скитат се бездомни и изгубени из сивотата на стария Берген. Жертват съвестта си заради любовта и трябва да се изправят пред последиците от деянията си. Разказът преминава през поколения и векове, изпълнен с драматизъм – любов, смърт и убийство, загубени завинаги деца и родители, жестокостта на хората с власт, но и тази, на която са способни „добрите хора“. Езикът на норвежките диалекти, едновременно напевен и суров, отпраща читателя към устната традиция, към ледените приказки, разказвани в дългите северни нощи на някой далечен фиорд.

Осемдесет и трети в класацията „Топ 100 на живите гении“ на британския вестник „Дейли Телеграф“ от 2007 г., редовно присъствие в букмейкърските листи със залози за Нобелова награда, носител на куп отличия... От десетилетия около името на норвежкия писател Юн Фосе сияе световно признание, но у нас той е почти непознат. Преди години Петър Стойчев постави пиесата му „Зима“ в Бургаския театър с участието на Йосиф Сърчаджиев и Мария Топчева, после се появи още един спектакъл и толкова. А междувременно Фосе разпростря още повече влиянието си в световната култура – стана кавалер на Националния орден за заслуги на Франция (2007 г.), получи Международната Ибсенова награда (2010 г.), удостоиха го с приза на Нордическия съвет (2015 г.) и с Европейската награда за литература (2014 г.).

С днешна дата Юн Фосе е на 61 години и зад гърба му се изправя внушителна колона от написани книги – над 40 романа, разкази, поезия, есета, детски книги и 28 пиеси. Повечето му творби са преведени на над 30 езика. Сред тях вече е и българският. Благодарение на преводачката Стела Джелепова и издателство „Лист“ родните читатели се срещат с „Трилогия, която донесе на автора наградата на Нордическия съвет.

Пътуване към себе си

Издателство

„Пътуване към себе си“ е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето.

В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата, защото:

Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.

Музей на невинността (трето издание)

Издателство

“Бил е най-щастливият миг в живота ми, не съм го знаел”. 
Така започва романа на носителя на Нобелова награда Орхан Памук, според световната критика върховното постижение в досегашното му творчество.


В един прекрасен пролетен ден Кемал, син на заможно истанбулско семейство, трябва да се сгоди за Сибел, която също произхожда от висшето столично общество. Тогава той среща случайно Фюсун, красива продавачка в магазин, далечна негова роднина. Тази среща поставя началото на едно всеобхватно чувство, което променя изцяло ценностната система на Кемал. Далечните братовчеди нарушават табутата на доброто общество и общоприетите традиции на Турция – от този момент подреденият живот на многообещаващ заможен млад човек се превръща за Кемал в обикновен параван, зад който протича истинският му живот, в който значение има само и единствено любовта. Постепенно бляскавите заведения и празненствата на истанбулската “златна младеж” отстъпват място на тайни, откраднати срещи, евтини хотели и бедняшки кръчми, посещавани от обикновени хорица, осъдени да съзерцават с горчивина краха на мечтите си.

Животът на Кемал се превръща в поредица от ревниво съхранявани мигове, и той постепенно започва да изгражда музей на своята любов, изпълнен с предмети, съхранили аромата на тези мигове. Осъдената му любов превръща Истанбул в град на мечти и сенки, сред които той търси да зърне случайно изгубената си любима. Гняв и разкаяние, отчаяние и измамни надежди - всичко това се овеществява в предметите, които Кемал съхранява в своя музей. Животът му, овладян единствено от любовта, постепенно се превръща в отражение на безкрайното търсене на Фюсун, и това безкрайно търсене го кара да преосмисли своя свят, който дотогава е приемал като даденост. 

Този колоритен и невероятно вълнуващ роман отправя предизвикателство към читателя не само с размислите си за любовта, но и за брака, секса, страстта, семейството, приятелството и щастието. Освен трогателната и незабравима любовна история, изобилието на незабравими образи и събитията, осветляващи дълбините на човешката душа, “Музей на невинността” е анализ на развитието на обществото и културата на Турция през последните десетилетия на фона на неотразимо красивия роден град на автора – Истанбул...

Жюл и Жим

Издателство

Анри-Пиер Роше (1879–1959), френски писател, журналист, художествен критик, ценител и колекционер на предмети на изкуството, дебютира на литературното поприще с „Жюл и Жим“ през 1953 г., когато е вече 74-годишен. Три години по-късно излиза и втората му книга - „Двете англичанки и континентът“. Третата, „Виктор“, остава незавършена. Автобиографични по характер, творбите му черпят от огромен дневник, хроника на един живот, отдаден на страстта да се живее. По думите на Марсел Дюшан: „Най-хубавото му произведение е начинът, по който прекарваше времето си“.

Анри-Пиер Роше ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство – живеенето в селенията на „вечното свободно време“, на безметежието и чувствената наслада. Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жажда за разточителни удоволствия, въздигнати в култ, преливат от всеки ред на тази ликуваща възхвала на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите чувства. Ала в подобен възглед за живота неизменно е стаена и кризата на любовта, себеунищожението във вихъра на това съществуване в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод. 

Романът е увековечен и на екрана във филма на Франсоа Трюфо „Жюл и Жим“ (1962), програмен за френската „Нова вълна“, обявен за един от най-добрите на всички времена, превъзходно уловил и претворил изтънчената атмосфера и волния дух на Бел епок.

Гордост и предразсъдъци - Джейн Остин

Издателство

Когато в малко английско градче плъзва новината, че разкошното имение Недърфийлд има нови собственици, очарователната Елизабет Бенет и нейните четири сестри нямат търпение да се запознаят с новите си съседи. Мълвата се разпространява – господин Бингли е млад, богат, красив и – най-важното – все още ерген. Радостта на майка им няма граници – ясно е, че една от нейните дъщери трябва да се превърне в новата госпожа Бингли. Какво мислят самите те по въпроса не е толкова важно.

Компания на младия джентълмен прави най-добрият му приятел – енигматичният господин Дарси. Когато Елизабет се запознава с Дарси, го намразва от пръв поглед. Той е точно толкова надут, мълчалив и мрачен, колкото тя е жизнерадостна, открита и остроумна.

Влюбванията

Издателство

Хавиер Мариас (1951, Мадрид) е автор на няколко сборника с разкази и дванайсет романа, които са му донесли редица престижни отличия и славата на един от най-добрите съвременни писатели.
"Влюбванията" (2011) е предпоследният роман на писателя, преведен на 25 езика и е удостоен с Националната награда за проза на Испания (която Мариас отказва да приеме), международната литературна награда "Джузепе Томази ди Лампедуза" и Австрийската награда за европейска литература. Начален импулс на сюжета дава нелепо убийство, а разплитането на обстоятелствата около него извежда на преден план въпросите на смъртта, съперничеството между минало и настояще, безнаказаността на престъпленията и състоянието на влюбеност, смятано обикновено за оправдание на най-благородни постъпки, но и на най-големи низости. В проникновените си размишления по тези теми героите на Мариас призовават произведения на Шекспир, Балзак и Дюма, вплитайки ги в собствената си история по неочаквано оригинален и продуктивен начин.

Тъмни алеи

Издателство

Сборникът „Тъмни алеи“, създаван с особена страст в продължение на осем години и издаден в Париж през 1946-а, е кулминацията в творческото дело на Бунин. Сам писателят го определя като най-стойностното свое произведение, а изследователите – като безспорен шедьовър в руската и световната литература.

„Тъмни алеи“ е книга за любовта. За любовта в многообразните й тайнствени проявления – красива, загадъчна, обречена, еротична, болезнено съхранена в паметта, но единствено като мигновение, придаващо смисъл на съществуването. Разказани с фин психологизъм и изтънченост на стила, проникнати от елегантна чувственост, историите в сборника са варианти на мистериозния диалог между Тялото и Душата, деликатно изследване на границите в изобразяването на страстта.

„Тъмни алеи“ е и книга за Русия. За онази неповторима буниновска Русия, опазена в спомена и в красотата на езика, но безмилостно разрушена в повратите на историята.

За първи път сборникът „Тъмни алеи“ се издава на български език в своята цялост.

Хроники на неведомото

Издателство

„В новата си книга Николай Терзийски върви уверено по невидимите с просто око следи на кръвта. Поколения наред ярки човешки индивидуалности от средата на ХVІІІ век до наши дни се потапят в мощните потоци на неведомото: изгубват се в тях, но в същия миг проглеждат за своето предначертание, придобиват дълбока мъдрост, с която приемат всичко. Те помнят, но прощават, изтърпяват своите изпратени сякаш от самата съдба наказания, но не са в състояние да спрат движението си нататък. Персонажите на тези хроники обхождат света като на сън, но винаги се завръщат към мястото на началото. И в същото време независимо от принадлежността на героите към разпознаваемите пространства на родната планина, един знаменит композитор и скръбен баща създава великата музика, която ги води по пътя. „Хроники на неведомото“ е роман за магията на създаването – увлекателен, но и необходим, защото напомня, че децата са музиката на света.“

Борис Минков 

 

„Хроники на неведомото“ е роман за нишките на кръвта, които се оплитат и пресичат с дирите на изкуството. Велик композитор пише своя прочута симфония, докато жена му оплаква загубеното им дете. Но в нотите започва да звучи не скръбта по тленното, а поривът към безсмъртието, вграден от неизвестен резбар в рамката на загадъчно огледало. Симфонията пътува във времето и пространството - за да вълнува, да носи скърби и радости, да тече във вените на поколенията и да им дарява благословията на живота, но и прокобите на кръвта.

Седем смели мъже случайно убиват дете в планината. Красива жена попада в лабиринт, докато върви из собствената си къща. Хората от далечно високопланинско село откриват стара църква, стояла с векове заровена под тайнствена могила. Години по-късно една майка залепя на портата на същата тази църква некролога на своята изчезнала в Македония дъщеря. Осем доброволци поемат на тайна мисия по време на Балканската война, водени от писмо с необясними слова. Младо момиче се грижи за полупарализиран мъж, който го изпълва със свръхестествен страх. Мъж в кома научава тайната причина за своето собствено съществуване.

Съдбите на всички тези хора се преплитат във времето, което се отмерва от отдавна спрял джобен часовник. За да могат един мъж и една жена да полетят и да усетят безтегловността на необяснимата и неназована любов. За да се устремят към бъдещето на крилете на творчеството си, защото само там часовникът може отново да започне да тиктака.

Едно дете е убито.

Едно дете е спасено.

Едно дете спасява целия свят.

„Хроники на неведомото“ е роман за онова, което не знаем и не виждаме, но можем да го усетим в пулсациите на кръвта, водени от ритъма на сърцето.

Гладният прилив

Издателство

Между морето и бенгалските равнини на източния бряг на Индия лежи огромен архипелаг. Някои от островите са огромни, други – не по-големи от пясъчна дюна; някои са съществували от зората на историята, други са се появили едва вчера. Това е Сундарбан – „красивите земи“. Тук няма граници, които да разделят сладката вода от солената, реката от морето, дори сушата от водата. Приливите навлизат повее от 300 километра в сушата и всеки ден хиляди хектари мангрови гори се скриват под водата, за да се появят отново няколко часа по-късно. От векове насам само хора, отхвърлени от цивилизацията и безнадеждни мечтатели са имали смелостта да свържат несигурното си съществувание с неотстъпчивата кал на тази земя, чиито истински господари са крокодилите и тигрите-човекоядци.

Заселниците на Сундарбан вярват, че всеки, който се осмели да стъпи в безкрайния воден лабиринт без чисто сърце, е обречен да не се върне никога. Пристигането на Пияли Рой, твърдоглава американка с индийска кръв, и изтънчения делхийски бизнесмен Канай Дут е на път да наруши деликатния баланс на местния живот и да задвижи механизма на съдбоносен катаклизъм.

Първата книга на български на един от най-награждаваните съвременни индийски автори Амитав Гхош е пътешествие не само в дебрите на една загадъчна и непозната земя, но и в една далеч по-мрачна и непознаваема джунгла – тази на човешкото сърце.

Амитав Гхош (1956) е роден в Калкута и израства в Индия, Бангладеш и Шри Ланка. Учи в Делхи и Оксфорд, преподава и сътрудничи на много списания. От 1999 г. е преподавател в колежа „Куинс“ в Ню Йорк, а от 2005 г. е гостуващ лектор в Харвардския университет.

Дебютният му роман „Кръгът на разума“ излиза през 1986 г., последван от „Линиите на сянката“ (1988), „Хромозомата Калкута“ (1995), „Стъкленият дворец“ (2000) и „Гладният прилив“ (2004). През 2008 година излиза „Море от макове“ (включена в краткия списък на наградата „Ман Букър“) – първият том от нашумялата трилогия „Ибис“, включваща още „Река от дим“ (2011) и „Потоп от огън“ (2015). Трите книги описват събитията от първата половина на XIX век, непосредствено преди Опиумните войни, проследявайки колониалната история на Азия. Относно трилогията в едно интервю авторът споделя: „Книгите не бяха замислени по този начин, но впоследствие си дадох сметка, че винаги съм се интересувал най-много от това – Бенгалския залив, Арабско море, Индийския океан, връзките и обвързаностите между тези региони“.

Амитав Гхош е автор и на няколко публицистични книги и сборници с есета, засягащи най-разнообразни теми като фундаментализма, историята на романа, египетската култура и литературата. Носител е на една от най-престижните литературни награди във Франция, Prix Médicis étranger, на наградата на Индийската национална литературна академия Sahitya Akademi, на британския приз за научна фантастика Arthur C. Clarke, както и на израелската Dan David Prize за изключителни литературни постижения.

Гхош живее в Ню Йорк със съпругата си Дебора Бейкър и двете им деца, Лайла и Наян.

Любовен архив

Автор
Издателство

„Аз го обичах. Той беше голямата любов на моя живот." - С тези думи възрастна жена плахо се приближава към сина на своя вече покоен любим.

Интригуващо начало на сложна плетеница от човешки взаимоотношения с множество въпроси: Какво означава един сбъркан живот? Какво се разбира под човешко щастие? Колко щастие изобщо му е отредено на човек или Фройд все пак е прав, че при сътворението на света не е предвидено щастие за човека? Позволено ли е да преследваш на всяка цена щастието, дори с риск да нараниш човека до теб?

На тези въпроси Урс Фас /род. 1947 г./ няма категоричен отговор, но деликатно и разсъдливо ни внушава, че дирейки го, човек по-лесно
се справя с емоционалните си травми.

Игра на дама

Издателство

Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в клуба на змията, пропити с много джаз и много страст, в търсене на небето и ада. И обратната страна - симетричното приключение на Оливейра, Тревълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес. Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги - зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност. "Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу - Земята."

Есен във Венеция

Издателство

През есента на 1948 година Ърнест Хемингуей и четвъртата му съпруга посещават за пръв път Венеция, която очарова писателя. Тогава той е почти петдесетгодишен и не е публикувал роман от цяло десетилетие. И ето че не само градът грабва сърцето му, но и негова жителка – Адриана Иванчич, красива венецианка, току-що завършила гимназия. Връзката им (по твърдение и на двамата чисто платонична) трае дълги години, през които Адриана вдъхновява с трийсет години по-възрастния Хемингуей да завърши великите си финални творби. В увлекателната книга на Робилант, която по-скоро се чете като роман, отколкото биография, срещаме любовници, бивши съпруги, приятели, издатели и дори напълно непознати хора, които Папа увлича в своите празнувания, мании и драми.

Остайница

Издателство


 
„Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека.
Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека.“
 
– Владимир Зарев
 

Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девиции се превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. Кръвните вражди между фамилиите са ежедневие, любовта е равна на смърт, а жената е равна на двадесет вола. На нищо повече. Честта се измерва с „два пръста над челото“. В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. И това не е мит, а истина, която пълзи на не повече от 600 км от България. Тази истина не е чужда, това е нашата истина. Историята на човека и изборите, които прави, последвани от необратимите последствия от тях. Книгата ни среща с Бекиа, едно момиче, което отчаяно иска да бъде син на баща си, който е искал да има момче. Докъде може да стигнеш, за да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш от смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий друг живот? Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите "син" и "дъщеря", "мъж" и "жена", за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа.

Романът е написан в постмодерния стил на писане „поток на съзнанието“ който подмята читателя като вълна назад в миналото и напред в настоящето. Всичко, което читателят трябва да направи, за да не се удави в него е да се отпусне и да се остави да бъде носен до самия край, ако изобщо една такава история може да има край.

Ана Каренина

Издателство

“Ана Каренина” е най-великият социален роман в цялата световна литература”
Томас Ман

“Ана Каренина” е съвършенство като художествено произведение... и то такова, с което нищо подобно от европейските литератури понастоящем не може да се сравнява”
Достоевски

Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали много години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. "Ана Каренина” е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.

Хотел Ирис

Издателство

Бурна среднощна сцена в крайбрежен хотел между проститутка и мъж, прехвърлил средната възраст… Седемнайсетгодишното момиче  на рецепцията е запленено от повелителната интонация на мъжа и тръгва по дирите му, за да се озове в уединена къща на малък остров и да бъде увлечено във вихър от копнеж и кошмар. По японски изтънчено, чудесно владеейки силата и смисъла на думите и жестовете, играта на светлината и сянката в човешката душа, Його Огава рисува едно стряскащо, менливо лице на любовта – ту благо усмихнато, ту грозно разкривено, разпадащо се и чудовищно. Нежни слова се редуват със загадъчни пристъпи на гняв и изблици на тъмни страсти от непрогледни дълбини.

„Хотел „Ирис“ е роман за любов, желание, болезнена интимност и смъртна ярост, за обсебващо подчинение и безволево покорство, за унижение и себеунижение. И някъде там, на умело балансираната граница между светлина и сянка покълва любовната наслада.