BOOKTRIPS

Родното ти място е най-непознатата и интересна чужбина на света.

Дай ú шанс да ти разкаже за себе си през книгите:

Възвишение (трето издание)

Издателство:

 

В "Денят започва с култура" (БНТ1) – разговор с Виктор Божинов – режисьор и Иван Дойков – продуцент за филма "Възвишение".

„Възвишение“ в Goodreads.

 

Интервюта с Милен Русков:

– 168 часа

– Кристина Йорданова, Портал Култура

– Суматоха (видео);

– Василена Панчарова, Портал Култура

– Митко Новков, Портал Култура

– Радио Пловдив;

– Капитал

– Дневник;

– Владислав Христов, Provo;

– Донка Йотова, NBP

– Румен Василев, Лира

– Румен Леонидов, Животът днес

 

Ревюта: 

– Бойко Пенчев, Капитал:

– Златко Ангелов, Либерален преглед;

– Цвета Трифонова, Факел;

– Сирма Данова, Литклуб

– Цветана Георгиева, Webcafe;

– Валентина Маринова, Пирон

– Христо Блажев, Книголандия:

– Милена Трендафилова, Аз чета;

 

 

Из „Възвишение“ (откъс)

 

Бай Ганьо с илюстрации от Чавдар Николов

Издателство:

Класическото произведение на Алеко Константинов с ново издание с оригинални илюстрации.

Чавдар Николов, авторът на илюстрациите, е завършил BIAD - Института по изобразителни изкуства и дизайн в Бирмингам. Той е един от най-известните български карикатуристи в последните 20 години. Работил е в няколко вестника, също и в Нова тв, откъдето е уволнен със скандал заради карикатури на премиера Борисов, а всичките му творби, дори интервюта с него, са изтрити от четири сайта на медийната група. Чавдар Николов е един от издателите и авторите на вестника за карикатури "Прас прес".

Нова земя

Издателство:
Замислен като продължение на „Под игото“, романът „Нова земя“ излиза през 1896 г. и е първи опит в литературата ни за епичен обхват на следосвобожденската реалност. Иван Вазов създава пъстра картина на нашата „нова земя“.

Ноев ковчег

Издателство:

В своя „беден плавателен съд" Радичков ще приюти всичко, което вдъхновява и тревожи неговата душа, за да може то да оцелее след потопа на битието. Там читателят ще намери истории за един спешен щъркел, дявола, който обича да се преправя на папуняк, едно черно куче, което се появява като мираж, Мао Дзедун, който плаче пред собствения си портрет, единствената история в творчеството на Йордан Радичков, разказваща за една твърде неизвестна легенда около залавянето на Васил Левски и много други малки и големи герои, които съставляват цялото сътворение.


С това огромно разнобразие на образи Радичков строи своя Ноев ковчег, който успява да разшири дефиницията на онова, което формално досега се е приемало като роман. Макар смутена от липсата на главен герой, литературната критика, която не е сигурна дали наистина това е роман, не пести похвалите си за книгата на автора.
След излизането й тя е определена като голямата книга на Йордан Радичков. И това не е чудно.


„Ноев ковчег" поразява читателя с изключително красивия език, многопластовите истории и тяхната дълбочина и една вечна и всепрощаваща любов към човека и неговия живот.
Като че ли целият творчески път на Йордан Радичков е бил предопределен, за да стигне до своята кулминация в тази несравнима с нищо писано в българската и световна литература книга.

Хайде, удавнико, на добър час!

България и бъдещето на славяните

Издателство:

Заинтригуван от идеите на панславизма, Джузепе Менарини написва богато подкрепен с факти коментар на бурната и романтична историческа ситуация на Балканите в годините около Съединението, в който България е главното действащо лице. 30-годишният тогава автор разпалено описва военните стратегии на Сръбско-българската война, личността на Александър Батенберг, поведението на Русия и останалите Велики сили. Закономерен и очакван ли е стремежът на българите към обединение на Княжество България и Източна Румелия? Как гледат западноевропейските наблюдатели на начина, по който храбрият народ води своята геополитическа битка? Има ли България потенциал за лидерство сред южните славяни?

Настоящото издание включва непознатата у нас карикатура от 1886 г. със заглавие „Вечният български въпрос”.

Преходът. България 30 години по-късно

Автор: колектив
Издателство:

Тази книга е една кратка равносметка на постигнатото и непостигнатото в различни области на обществения живот в България през последните трийсет години, определяни от едни като завършил, от други като незавършил, от трети като перманентен преход от диктатура към демокрация. Мнението си по тези нелесни въпроси са изразили откровено и (без)пристрастно следните небезизвестни автори (по азбучен ред, от А до Н):

Александър Андреев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Антоний Тодоров, Антонина Желязкова, Георги Лозанов, Евгений Дайнов, Емил Хърсев, Иван Кръстев, Иван Стамболов-Сула, Искра Баева, Мария Василева, Михаил Иванов, Николай Михайлов.

Идеите и размислите им, спомените и предвижданията им са разнообразни като професиите и като политическите им убеждения. Със сигурност не всичко – и не всички – ще се харесат на всички. Но нека тези, които обичат да казват „И това ако е демокрация“ и „Каква ти свобода на словото“, или, ако обобщим, „Ние ли се криво помолихме…“, да се запитат можеше ли тази книга да излезе преди трийсет години. И ако да, какво щеше да се случи със замесените лица. Тук впрочем оптимистът би казал: „Е, никога не е късно“ и „Знае ли човек“, или, ако обобщим: „Казва ли ти някой“. Във всички случаи, бъдещето ни очаква. И ако перифразираме популярната песен от „онова време“, можем да кажем: „Пак ще се срещнем след трийсет години“.

Към езерото

Издателство:

Езерата Охрид и Преспа. Две древни езера, свързани с подземни реки. Две езера, които пазят трудни спомени за миналото на тези земи и тайната на непомръкващото им привличане. Две езера, които са изиграли важна роля в семейната история на майчиния род на Капка Касабова.

Докато пътува към родното място на баба си, Касабова стига до един кръстопът на историята: две езера, разположени в пограничния планински район между Северна Македония, Албания и Гърция. Тук минава древния римски път Виа Игнатия, който свързва Рим с Константинопол. Някогашен търговски и духовен център на южните Балкани, този езерен район и днес е едно от най многообразните кътчета на Евразийския континент. Със своите усамотени църкви, променливи течения и огромни поселения от прелетни птици, езерата сякаш обитават своя собствена епоха.

Като изследва по вода и земя историите на поети, рибари и пазачи, на управници и хора, отхвърлени от цивилизацията, наследници на война и изгнаничество, Касабова разголва човешките съдби, оформени от живота край езерата. Потегляйки с намерението да проучи родовото си наследство, тя стига до дълбинни наблюдения за начина, по който географията и политиката оставят своя отпечатък върху семейства и народи – и до универсални въпроси за човешкото страдание и способността ни да приемаме промяната.

Драки и къпини

Издателство:

Кукувича прежда

Издателство:

„Ироничен, мнимо несериозен, сладкодумният Христо Карастоянов разказва зловещи истории, сътворяващи се в едно, инак погледнато, идилично градче: гарнизонният духов оркестър си свири в градската градина, а зад тезгяха в сумрачната и миризлива аптека наднича младо момиче.

Другото е барут, кръвнина и... гилотини!”

– Рашко Сугарев в книжка 6 на списание „Пламък”, 1985 година

 

„Любов и тайна измяна, безсмислено предизвикателство към смъртта, антимонархически и промонархически пристрастия се преплитат в напрегнатата и интересна фабула на повестта. Опрян на основното проучване на епохата, авторът пресъздава документалната автентичност с един непринуден разговорен стил, благодарение на който читателят съпреживява събитията.”

– Христиана Василева, вестник „АБВ”, 4 август 1987

 

„Кукувича прежда”, чието действие се разиграва през 20-те години, но се появява също и Джон Ленън, напомня за „Бесове” на Достоевски: с анархисти и атентати, с кинотеатри и цепелини и с един синтез между повествувателните техники на модерната литература и балканското разказваческо изкуство. Арена на събитията е българската провинция: в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва.”

– „Анархисти & цепелини на Балканите”, Berliner Zeitumg, Nummer 16-19, 20. Januar 2013

 

Още за трилогията: 

– БНТ (видео);

– Студио Ямбол

– Highviewart;

– Plovdiv Time

– Литературни разговори с Антония Апостолова (интервю с автора)

– Делник;  

– Откъси;  

Споменъ отъ Пловдивъ

Издателство:

Евмолпия, Филипополис, Пулпудева, Пълдин, Филибе, Пловдив... Това са само част от известните имена на града.

Първите заселвания по тези места датират отпреди 8000 години. Този факт превръща Пловдив в най-стария жив град в Европа. По непрекъснатост на обитаването той е сред шестте най-стари града в света.

За Пловдив се знае, че е космополитен град, приютил от дълбока древност различни етноси и религии. Тук са живели траки, ромеи, сирийци, персийци, турци, евреи, арменци.

Градът на седемте тепета е известен с великолепните археологически обекти от Античността (Античния театър, Римския стадион, Форума), с резервата „Старинен Пловдив“, с приказния квартал „Капана“, с прекрасните паркове, църкви, джамии, галерии, с най-дългата пешеходна главна улица, с река Марица. В Пловдив за първи път е отбелязан Празникът на славянската писменост и култура, тук е поставено началото на българския професионален театър, на българското книгоиздаване, тук е провъзгласено Съединението на България, тук се провежда и Първото българско изложение.

В града се организират и провеждат стотици прояви, свързани с изкуството и културата, защото тук живеят и творят изключителни художници, писатели, преводачи, журналисти, актьори, музиканти и танцьори. Съвсем закономерно Пловдив беше първият български град, избран за Европейска столица на културата през 2019 г.

Всяка година Пловдив привлича десетки хиляди туристи от цял свят.

Книгата е един спомен за града и хората, който ще ви върне близо век назад. Сигурно ще разберете и защо девизът на Пловдив е древен и вечен.

Трънски разкази. Балканска сюита

Издателство:
Какво ви е присецало, момче, вълчи житиета да дирите, вехти истории да ровите?! Едно знам я – дека Господ е плюнал и живот се е хванал, там и мъка се е присадила! На бурен се вие пустата цръна мъка и души човеците, мори ги на корен... Те такъв е животът – ужким ти го водиш на тефтер, а той те бие в грамовете като дърт кръчмарин; на въже го влачиш – нозе запиня в земята и назад те тегли като опърничаво муле; гали ти се като жена и в очите те гледа, а фустите отдире за друг вдигнати. Животът, убавенко, е хитрец – дорде си млад, двамина се смеете, но щом одъртееш, самичък си ревеш. От пелената до покрова фитилчето ти си гори, гори, но докà не догори, нищо се не знае – Света ли ще тресеш, или барутът ти ще рече „пафф“ и ще се упущиш у гащите. Ако си муж на место, сине, цел живот сам ще си разпалваш фитилите, но не ти ли жàрка сърцето – и барутлия да си, и в злато да газиш – вуци са те яли!

Софийски разкази

Издателство:

ИВАН ВАЗОВ (1850–1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890–1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“, „Утро в Банки“. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор „софийски разкази“, но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и околностите на София, понякога със съзнателното намерение да наблюдава поведението и нравите на новите столичани.

В сборника са включени трийсет Вазови разказа със сюжети от столичния живот. Подредени хронологично, те представляват истинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX – началото на XX век. Характерни за белетристичния подход на писателя са живата наблюдателност, усетът към характерни детайли, психологическото проникновение и склонността да се извеждат образи-типове на тогавашната действителност.

Възрожденският Пловдив

Издателство:
Мнозина смятат, че славата на Пловдив е предимно антична, че Филипополис е вечното му име. Може би упадъкът през средните векове, когато градът става разменна монета в балканските и европейски отношения, е основание за това...А може би причината е другаде. Малко се знае за новата история на града и по-специално за участието му в балканското и българското възраждане през ХVIII-ХIХ в., когато Пловдив отново става средище на източноевропейската цивилизация и пак се връща към своята историческа роля да служи като мост между балканските народи, между Ориента и Европа, между Изтока и Запада. В този период Пловдив окончателно определя и своето бъдеще.На тази история, на възрожденския Пловдив е посветено настоящето изследване.

И всичко стана луна, второ издание

Издателство:

 

Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще?

Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след „И други истории”.

Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им.


Остро перо и нежен поглед... С Георги Господинов се гмурвате в един въображаем свят, където всяка буква препраща към жена, всяка дума се люлее между тъгата и хумора. Чувствеността винаги е наблизо, а традициите се сблъскват със сегашното.

Le Nouvel Observateur, Paris

 

ПРИЗРАЦИ

    Веднага познах гласа му, като ми звънна. Не бяхме се чували, откакто замина от България, значи точно 14 години. Сигурно имаме отделен център в паметта за гласовете на приятели. Седяхме на един чин, той беше цар на математиката и нула по литература, аз – обратно. После той откри компютрите „Правец“, аз – пишещите машини „Марица“. Малко по-късно, към 1992, каза, че никога няма да се върне в тази държава – и замина за Канада. Доколкото знаех от няколкото мейла, които сме разменяли, сега беше водещ софтуерен специалист в голям немски институт. Така ставаше тогава, отличниците по математика заминаха, а отличниците по литература останаха тук. Особености на международния пазар.
    Та този мой приятел, който наистина не се беше връщал досега, ми звънна по телефона. Каза, че е в София за няколко часа, и трескаво започнахме да уговаряме място за среща. Кино „Одеон“ не му проговори нищо (ами да, сигурно го помнеше като „Дружба“), усетих, че се колебае за още две-три места, които му предложих, и когато накрая той каза да се видим на Мавзолея, аз автоматично приех. Като домакин, комуто е все едно къде, стига да е удобно за госта. В последния миг, преди да затворя, се сетих и чак извиках в
слушалката:
    – Ама Мавзолея го няма, нали знаеш…
    Вече беше затворил. Представих си го как пристига пръв на срещата, оглежда се притеснено, чуди се да не е сбъркал площада или града. Може ли да не забележиш цял мавзолей. Представих си още как в крайна сметка се престрашава и спира някой минувач. Нарочно избира малко по-възрастен, да помни. „Прощавайте, да знаете къде се намира Мавзолеят? Тук някъде трябваше да бъде…“ Минувачът го поглежда подозрително – този луд ли е, чужденец ли е, или пак някаква скрита камера. И възмутено отминава...

 

"И всичко стана луна" в Goodreads 

Стоян Алексиев чете откъс от "И всичко стана луна" от Георги Господинов

Ревю на Александър Кръстев в „Аз чета“ 

Ревю в Под моста: "В И всичко стана луна ще намерите всичко, от което се нуждаете.“

Из книгата „И всичко стана луна” 

"Чувството, че някъде там има и някой друг, който също е толкова уязвим и раним, ти дава вяра и оптимизъм... и дори забелязваш, че докато си чел, луната всъщност си е отишла и всичко отново е слънце..“
– Зорница Кънчева 

"Лунното преображение на Беняминовия разказвач“
– Миряна Янакиева, Литературен вестник